Да си спомним за Младен Киселов

Младен Илиев Киселов е български режисьор и педагог.

Роден е на 11 юни 1943 г. в Русе. Завършва режисура при Анатолий Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Дебютира с постановката на „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка в Драматичен театър – Пловдив (1968 г.).

Работи в Драматичните театри в Пловдив (1968 г.), Кърджали (1968 – 1970 г.), Бургас (1970 – 1971 г.), Народен театър за младежта (1971 – 1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977 – 1982 г. (като главен художествен ръководител), Народен театър „Иван Вазов“ (1983 – 1991 г.), заместник генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (НДК) – (1983 – 1991 г.).

Гостува в „Театър 199“, Националния дворец на културата (НДК), Драматично-музикален театър – Велико Търново, Драматичен театър – Шумен, Драматичен театър – Перник, Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Драматичен театър – Русе, Драматичен театър – Сливен и др.

Асистент е на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1975 – 1991 г.).

От 1991 г. работи в САЩ като педагог и режисьор. Чете лекции в Йейлския университет, Ню Хейвън, Кънектикът (1981 – 1982 г.). Преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг (от 1991 г.).

Участва с постановки в изданията на Театър на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Белград, Берлин и др. Носител е на международни и национални награди и на държавни отличия.

В салона на Театър 199 има изграден барелеф на Младен Киселов от Георги Чапкънов.

• „Разходка в събота вечер“ – Драгомир Асенов,
• „Мотопедът“ – Недялко Йорданов,
• „Врагове“, „Последните“ – Максим Горки,
• „Театър, любов моя“ – Валери Петров,
• „Сън“, „Биволът“, „Човекоядката“ – Иван Радоев,
• „Опит за летене“, „Кошници“, „Суматоха“, „Лазарица“, „Образ и подобие“ – Йордан Радичков,
• „Животът – това са две жени“ – Стефан Цанев,
• „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – Едуард Олби,
• „Чайка“ – Антон Чехов,
• „Мъжът си е мъж“ – Бертолт Брехт,
• „Разбойник“ – Карел Чапек,
• „И най-мъдрият си е малко прост“ – Александър Островски,
• „Дон Жуан“ – Жан-Батист Молиер,
• „Топаз“ – Марсел Паньол,
• „Бресткият мир“ – М. Шатров,
• „Кабаре „Парнас“ – Любомир Пеевски (съвместно с М. Младенова),
• „Рейс“, „Сако от велур“ – Станислав Стратиев,
• „Есенна соната“ – Ингмар Бергман и др.

• Васката (премиера: 1 февруари 1965 г.)
• Дневна светлина – инж. Слави Младенов (премиера: 27 септември 1974 г.)
• Черно и бяло – Валери (премиера: 24 май 1983 г.)