Как Пещера празнувала имен ден, когато „…няма да приемам гости“ било новината на годината!

Пещера. Ако днес някой реши да отбележи именния си ден с пост във Facebook и няколко емоджита, то между 1919 и 1934 г. в Пещера това би било равносилно на социално престъпление!

Тогава именният ден не бил просто повод за честитка. Бил обществено събитие от първа величина. Да не поканиш гражданите на града означавало да рискуваш да те гледат накриво чак до следващия календарен празник.

Религиозният елемент постепенно отстъпвал на заден план. Вместо молитви, пещерци подготвяли почистена и лъсната до блясък къщата си, готова да посрещне орди от гости. Приемът започвал след 22:00 часа. Всеки, който влезел, бил посрещан с угощение и добро настроение.

Гостите чинно се нареждали по миндерите в стаите или по столовете. На подноси- вино и мезета: сирене, луканка, сланина, кашкавал, маслини и, разбира се, леблебия. Сменяло се мезето, но не и ентусиазмът. После идвал ред на свещената почерпка. Домакините се появявали с табла с кьосе, пълно с домашно сладко от от вишни, череши или малини, зелени доматчета или дюлево пелте. Всеки си вземал лъжичка сладост, оставял прибора и си тръгвал с вкус на социално удовлетворение.

Ако си мислите, че това било кратко събиране- грешите. Зимните визити продължавали по 5- 9 часа, а летните до 7 часа. Който оцелеел до вечерта, се включвал в песните, хората и ръчениците.

Най-уважаван бил именникът, който можел да се похвали, че са го посетили над 200 души. За сравнение- днешният рекорд е, ако получиш повече от 200 честитки в Messenger.

Но, както често става, времето променя традициите. Появили се първите бележки по вратите- „Не приемам гости по домашни причини“. После и във вестниците започнало да се публикува: „…няма да приема на именния си ден“.

Така една топла, човешка традиция започнала тихо да угасва. Но в спомените на старите пещерци все още звучи глъчката на онези вечери. С песни, смях и сладко от зелени доматчета. И все пак, ако се чудите дали тази година да празнувате…спомнете си старите пещерци. Извадете едно кьосе, сипете си чаша вино и кажете: „Заповядайте, всички сте поканени- ама след 22:00 часа!“

 

 

По историческа справка на Анастас Пунев в книгата „Енциклопедичен речник Пещера“