Църквата почита Свети апостол Яков, брат Божи

Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква. Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия.

По внушение от Светия Дух св. апостол Яков пръв написал божествената света Литургия, която и досега се извършва един път в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се извършва тая света Литургия и на други места в православния свят. Въз основа на Якововата Литургия по-късно били оформени литургиите на св. Василий Велики и на св. Иоан Златоуст.

Денят на свети Яков напомня за вярата, предаността и смелостта, с които апостолите следвали Христос. Според народното поверие това е време за вътрешно успокоение, благодарност и подготовка за зимата – както природата се смирява, така и човек трябва да потърси мир в сърцето си.

• На този ден пчеларите приключвали с подготвителните дейности за зимата- преглеждали кошерите и ги обезпечавали за студеното време.
• Народът гледал по знаците на деня каква ще е зимата: ако има много кал и киша- снегът няма да настъпи веднага; ако духа северен или източен вятър- предвещава се суров студ.
• Счита се, че на този ден не е благоприятно да се вземат пари назаем.
• Първото вкарване на дърва в печката и запалване на огън в дома са сред символичните действия- знак за начало на подготовката за зимата.

В етимологичен план името Яков произлиза от еврейски и означава „който препъва“

Имениците, носещи тези имена, могат да празнуват и на други дати — например 21 март, 30 април, 9 октомври, 1 ноември, 27 ноември.