Да си спомним за Найчо Петров

Найчо Илиев Петров е български актьор. Роден на 17 октомври 1920 г. в село Джинчовци, Трънско.

Не успява да завърши средно образование, но посещава редица театрални курсове във Варна през 1946 г. и София през 1949 г.

През 1939 г. дебютира като актьор на сцената на Пловдивски общински театър, в който играе (1939 – 1941, 1945 – 1954 и 1957 – 1960 г.). Работи последователно във Варненски театър (1942 – 1945), Студия за игрални филми „Бояна“ (1954 – 1964), Народен театър „Иван Вазов“ (1964 – 1966), Народен театър на младежта (1966 – 1971), Драматично-куклен театър Кърджали. Дебютира в киното през 1957 г. с филма „Земя“.

Член на СБФД и на САБ.

През 2006 години излезе автобиографичната му книга „Като филм“ – неподправена и пряма история на изкуството и бохемата в България през последните седем десетилетия, поставени в контекста на най-важните обществени събития.

Умира на 20 януари 2016 г. в София.

• Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1971)
• Медал „За заслуги“ към БНА (1973)

Петров е известен с дарбата само с няколко движения да създаде запомнящ се и силен образ, какъвто и да е той. На театралната сцена артистът също има над 100 роли.

Нейчо Петров има множество роли в театъра, по-значими от които са:

• Маргалака – „Гераците“ от Елин Пелин
• Масларски – „Милионерът“ от Йордан Йовков
• в „Свекърва“ от Антон Страшимиров
• Жельо – „Вампир“ от Антон Страшимиров
• Яков Бабин – „Врагове“ от Максим Горки
• Валер – „Тартюф“ от Молиер
• Франк – „Професията на госпожа Уорън“ от Джордж Бърнард Шоу
• Малволио – „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир

• „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)