Да си спомним за Фани Попова-Мутафова

Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова (1902 – 1977) е българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка.

До 12-годишна възраст живее със семейството си в Италия, където баща ѝ следва и завършва Военната академия в Торино. Там тя учи в начално училище, взема уроци по италиански и пиано. В София завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия през 1922 г. и същата година се омъжва за Чавдар Мутафов.

Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия, където учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925) и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. семейството се завръща в България. В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“.

Дебютира с разказ през 1924 г.

Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

Избрана е за член на ПЕН клуба в България през 1932 г. По време на Втората световна война се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изпада в немилост. Изключена е от Съюза на българските писатели заедно с редица други творци. Арестувана е и изправена пред шести състав на т. нар. народен съд.

Осъдена е на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца престой зад решетките (13 октомври 1944 –8 септември 1945) е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. През 1950 – 1951 г. отново е затворена и следствена, считана „като опасно за държавната сигурност лице“. Въдворена е в ТВО лагер край с.Ножарево.

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

През 1972 г., по повод 70-годишнината ѝ, е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен.

„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

• Жени (1927)
• Жената на приятеля ми (1929)
• Солунският чудотворец (1929/30)
• Недялка Стаматова (1933)
• Зарко и хвърчилата (1934)
• Огледало, нимби и цветя (1934)
• Велики сенки (1935)
• Дъщерята на Калояна (1936)
• На кръстопът (1937)
• Приказки за Крали Марко (1937)
• Христо Ботев (1937)
• Йоан Асен (1938/39)
• Последният Асеновец/Боянският майстор (1939)
• Княгиня Мария-Луиза (1939)
• Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943:
  • 1. Легенди (1941);
  • 2. Велики сенки (1943);
  • 3. Разкази – 1 том (1941);
  • 4. На кръстопът (1941);
  • 5. Солунският чудотворец (1942);
  • 6. Дъщерята на Калояна (1942);
  • 7. Йоан Асен ІІ (1943);
  • 8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
  • 9. Разкази – 2 том (1943);
  • 10. Недялка Стаматова (1942).
• Новата българка (1942)
• Червената мантия (1943)
• Д-р П. Берон (1972)
• Когато бяха малки (1979)
• Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)