1 октомври- Световен ден на музиката

Отбелязва се от 1975 г. по решение на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО
Днес се отбелязва в 120 страни. Световният ден на музиката има вече 45-годишна история, а през 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти. Това е ден, който трябва да напомни за мястото на музиката в живота на хората и ролята й за духовното ни извисяване.
Човек винаги се е опитвал да си отговори на въпроса как се е появила музиката. Този въпрос е толкова стар, колкото и самата музика. Мислители, поети и музиканти са разсъждавали върху него и всеки е давал свой отговор.
В Древен Египет знаели, че боговете Озирис, Изида и Тот са създали музиката.
В Древна Индия вярвали, че бог Брама показал на мъдреца Бхарата божествената красота на музиката, а той я направил достояние на хората.
Старите гърци възпявали бог Аполон – най-красивият и млад обитател на Олимп – като творец на музиката – в смисъл “изкуството на музите”, предводител на които бил самият той. Един древен химн на Омир разказва, че първата лира направил бог Хермес от случайно намерена черупка на костенурка.
Запазени са рисунки, които потвърждават наличието на “музикални прояви” отпреди 4 000 години пр. Хр. Хората са пели и танцували много преди появата на писмото.
Ритъмът и песента са вродени в човешката природа. Пещерните хора се обръщали с песен към невидимите богове и ги молели да ги дарят с богата реколта, да ги пазят от врагове и да им изпращат хубаво време. За да подсилят въздействието на гласа си, те придружавали своите песни с удари на кухи дънери, свирели на тръстика и животински рога – това били първите музикални инструменти.
Всъщност от древността към изворите за произхода на музиката тръгнали и по други пътища. За мнозина било ясно, че музикалното изкуство не се е родило като богинята Афродита от морската пяна, както и че не е дар от боговете или “необвързана с нищо земно свободна изява на духа”.
Древните източни мъдреци, античните философи, средновековните писатели и хуманистите на Възраждането определят музиката като наука и философия, изкуство и дори като поезия.