Есе на Николина Барбутева е сред отличените в литературния конкурс „Кой искам да бъда – среща с моето бъдеще“

Пещера-Пловдив. Сдружение ,,Бъдеще за поколенията” обяви резултатите си от своя литературен конкурс „Кой искам да бъда – среща с моето бъдеще“. Пещерската авторка Николина Барбутева е събрала 89 точки от общо 100 с есе по обявената тема. С разрешение на писателката публикуваме нейната творба.

Кой искам да бъда – среща с моето бъдеще

Кой искам да бъда? Знаете ли кой? Избирам да бъда човекът в сянка. Защо ли? Защото най-силните хора са в сянка. Не парадират, не търсят светлините на прожекторите, не демонстрират, но са стабилни в присъствието си и могат да накланят везните в желаната, а често и в правилната посока. Не винаги най-крещящите и свободните с поведението си, са толкова волни всъщност в изборите си. Може би са по-примитивни и ангажиращи не малка част от аудиторията със себе си, но дали проблематичното им поведение не е провокирано от хора, които не търсят да са в центъра на вниманието, а избират целенасочено тишината и спокойствието зад кулисите, за да бъдат коварните кукловоди?

Аз избирам да задвижвам събитията в положителна посока, да внушавам мекия подход в общуването и устойчивост в доброто междуличностно отношение. И това не смятам, че се случва с манипулация, а с даването на добър личен пример. Ненатрапчиво стоиш в сянка, но постоянстваш в това, което правиш, защото светът е претоварен от лоши примери и само доброто може да излекува всички ни. Искам да бъда добрият учител, който не налага, а показва и доказва с поведение, че когато си воден от любов, винаги ще побеждаваш и ще стоиш над всички, които избират друг път. Всички имаме по един такъв истински учител, за чието име може да не се сетим веднага, но помним смисъла на наученото. А за себе си този учител знае, че си е свършил работата.

Кой искам да бъда? Невидимият двигател на добрата промяна. Искам да играя в отбора на добрите, които побеждават честно. Не искам да говоря, а да действам. Не искам да бъда човека с разочарования поглед, а онзи с вечната усмивка. Не искам компромиси със света, в който живея, а утеха, че за всяко зло има справедливост и изниква като цвете нещо хубаво. Когато всичко това е налице, животът на всеки ще е по-хармоничен и уютен. Ще има място за смях, втори шансове, позитивизъм и всеки ще иска да допринесе за всеобщото благо. И тогава няма да съм човекът в сянка, защото всички ще се подкрепяме еднакво и ще заживеем в едно преродено общество. Представете си един такъв световен ред. Доброто ще е в центъра на всичко, а ние ще сме негови изпълнители.

Имам силата и енергията да се боря тихо за тази красива утопия, която може да роди една величава реалност. Светът е такъв, какъвто го създадем и устойчив на това, в което вярваме. Ако всички изповядваме подобна мисъл, то какво значение лично за мен ще има кой съм аз. Аз ще съм част от цялото. Част от една всеобща душа с един глас. Впускам се в тази сега мечта, но с усещането за пълна победа. Аз съм човекът в сянка, който ще бъде чут не с думите, а с делата си. Ще давам добрия пример и ще се надявам тайничко той да бъде усвоен и от други. Дори сега да изглежда като нещо извънземно, старите порядки не могат да бъдат унищожени с повтаряне на едни и същи модели. Аз искам да бъда новото начало и ако и ти също го искаш, заяви го с правилните действия.