Да си спомним за Любомир Димитров

Любомир Асенов Димитров завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. С мъжествена красота, висок ръст, с прекрасна фигура и дълбок баритон, той е от онези всестранно надарени актьори, които владеят публиката, карат я да плаче и да се смее.

Впечатлява още с дипломния си спектакъл като актьор в „На дъното“ – роля, която, както пише Севелина Гьорова, е „роля на неговата същност, призвание, сраснало се със самото му човешко същество“. Със 180 образа на сцената на Военния театър – от ролята си в „На дъното“до „Последният посетител“ /1987/ – актьорът остава верен на Театъра на армията.

Макар и предимно театрален актьор, Любомир Димитров има и над 25 роли в киното – от първия филм /1951/, през участието в „Под игото“, „Следите остават“, „Среднощна среща“ (като Ивайло), „Заветът на инката“ (Ел Браво Валиенте), „Калоян“ /1963/, „Боянският майстор“ /1981/, „Константин Философ“ /1983/, „Мъгливи брегове“ /1986/, до „Да излъжеш дявола“.

Любомир Димитров за себе си:
„Обичам всичките си роли, но предпочитам особено три: Арбенин в „Маскарад“ от Лермонтов, президента в „Коварство и любов“ от Шилер, и Бай Ганьо в „Щастливецът иде“ /Руси Божанов/.
Пресата:
„За най-страшните от своите герои Любомир Димитров е търсил по капчица пощада. Капчица човешка и артистична милост”.
Критиката:
„Той създаде сложни и противоречиви персонажи, диапазон от лирико-героични до трагични и комедийни характеристики. Те впечатляват с необикновената си простота и аналитичност, с лаконизма и философско-мащабните си измерения”.
Севелина Гьорова:
„Липсва ни красивият баритон, липсва ни способността му да бъде извисен и романтично приповдигнат в Арбенин от „Маскарад“ на Лермонтов, като Живко в „Майстори“ на Рачо Стоянов и неочаквано толкова сочен, ярък, комедиен като Бай Ганьо от „Щастливецът иде“…
Екатерина Василева-Петрова:
„Воюваше не просто срещу Ганьо, а срещу „ганьовщината”, лишена от всякакви скрупули, лишена от морални норми и задръжки. Груба, хищна, вълча се оказа природата на този Ганьо”.
Джуни Александрова:
„Любо беше един от най-интелектуалните актьори, роден талант, с богата ерудиция, покоряващ сцената с чар и невероятен артистизъм, с непосредствен аристократизъм. Красив, одухотворен, пресъздаващ остри, точни образи. Притежаваше силно развита рефлективност, вечно търсещ, като че благословен от Бога. Изгради едни от най-монументалните образи в българския театър.”
Петър Гюров:
„Ако се бе родил в Америка, със сигурност би покорил Бродуей, Холивуд. Самият той не знаеше всичките си възможности. Много ми е мъчно, че последните 10 години го изолираха от неговия живот – театъра, че киното не разгърна потенциала му… нямахме право да го забравим… Пенсиониран, той страшно страдаше, че не игра, затвори се в себе си…, а можеше да обогатява още театралната ни култура. С мъка и недоверие посрещнах вестта за смъртта му. Мислех си, че точно тази роля не може да направи, но той изигра и нея. Последната трагическа роля на Любо…”

Филмография
Племенникът чужденец (1990)
Мъгливи брегове (1986) Калфов
Смъртта на търговския пътник (1985)
Стената (1984)
Боянският майстор (1981) Севастократор Калоян
Ударът (1981)
Юлия Вревска (1978)
Година от понеделници (1977)
Над Сантяго вали (1976) Раул
Сладко и горчиво (1975) Партизанинът
Бразилска мелодия (1974)
На живот и смърт (1974) Замфир Петров
Глутницата (1972)
Привързаният балон (1967) Селянин
Заветът на инката (1966) Ел Бразо Валиенте
Приключение в полунощ (1964) Авакум Захов
Калоян (1963) Младен
Среднощна среща (1963) Ивайло
Златният зъб (1962) Майор Огнянов
Краят на пътя (1961) Лечег
В тиха вечер (1960) Антон
Животът си тече тихо… (1957) Велко
Легенда за любовта (1957)