Да си спомним за Бинка Желязкова

Първата жена режисьор в българското игрално кино

---

Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 г. в Свиленград. 

Завършва Държавното висше театрално училище в София през 1951 г.

След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. Първият ѝ филм е „Животът си тече тихо…“ (1957), заснет съвместно със съпруга ѝ – сценариста Христо Ганев. Филмът е спрян от цензурата и публикуван едва през 1988 г. в годините на т. нар. Гласност и Перестройка.

В края на 1950-те г. тя е една от малкото жени режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисира 7 игрални филма, повечето от които са по сценарий на нейния съпруг Христо Ганев. Завършва филма „Привързаният балон“ през 1967 г., но след премиерата филмът е забранен за показване от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим до 1990 г.

Следващите ѝ филми имат голям успех по международни кинофестивали и са представяни на фестивалите в Монреал, Кан, Берлин, Москва, Карлови Вари и др.

Омъжена за сценариста Христо Ганев. Тяхната дъщеря Светлана Ганева е кинооператор, съпруга на художника аниматор и режисьор Анри Кулев.

Умира на 31 юли 2011 г.

• „Лице и опако“ (1990; документален)
• „Нощем по покривите“ (2-сер. тв, 1987)
• „Лице и опако“ (1982, документален, спрян от цензурата)
• „Нани-на“ (1982; документален)
• „Голямото нощно къпане“ (1980)
• „Басейнът“ (1977)
• „Последната дума“ (1973)
• „Привързаният балон“ (1967)
• „А бяхме млади“ (1961)
• „Животът си тече тихо…“ (1957; спрян от цензурата и публикуван през 1988) (заедно с Христо Ганев)

• „Последната дума“ (1973)

• II-ри Международен кинофестивал в Москва, 1961 – за филма „А бяхме млади“ – „Златен медал“
• Международен кинофестивал в Картахена, Колумбия, 1964 – за филма „А бяхме млади“ – „Първа награда“, „Старите обувки“
• Международен кинофестивал в Брюксел, 1976 – за филма „Последна дума“ – Голямата награда „Фемина“ на Бинка Желязкова
• X-ти Международен кинофестивал в Москва, 1977 – за филма „Басейнът“ – „Сребърен медал“
• 20-ти ФБИФ, Варна, 1988 – за филма „Нощем по покривите“ – Специалната награда за сценариста Христо Ганев и режисьора Бинка Желязкова (поделена с филма „А сега накъде?“ на режисьора Рангел Вълчанов)
• 2003 – Орден „Стара планина“, Първа степен.
• 2007 – Награда на Министерството на културата за цялостен принос в българското кино
• През 1996 г. режисьорката е обявена за лице на киното в Източна Европа
• През 2010 г. Бинка Желязкова е обявена за почетен гражданин на Свиленград