Когато Пещера танцуваше танго: Нощният живот преди 80 години

Пещера. Ако можехме да се качим на машина на времето и да се върнем в Пещера между 1935 и 1945 г., щяхме да се озовем в едно напълно различно измерение – не това на селската тишина или индустриалния ритъм, а на танца, грамофона и соаретата. Да, преди 80 години нашият град не просто живееше – той танцуваше.

По онова време, ако си носел грамофон под мишница, не си бил просто човек – бил си звезда. Преносимите грамофони станали истински хит и всяко събиране – било то „чай с танци“, жур или вечеринка, всичко се въртяло около музиката. Притежателите им били нещо като днешните диджеи: уважавани, ухажвани и канени на всички важни събития.

Докато преди всички се събирали на „Хорището“, за да тропат ръченица и право хоро, в тези години настъпила танцовата революция. Пещерци се влюбили в тангото – не просто като танц, а като усещане. Красив, но и сложен танц, изпълнен със страст, огън и магия, които ни пренасят в друго измерение и карат сърцата ни да бият силно… И въпреки, че старите ни баби, потресени от гледката на близостта на мъж до жена, опитите да направят всичко възможно да премахнат тангото от обществото, не успели, а един писател казал: „Тангото е с мисъл, която може да се танцува.“ И изглежда, че хората тук са го разбирали чудесно.

Любимите места на танцьорите били не балните зали, а тесничките цементени дансинги – в хотела „Сплендид“ (помните ли го? На днешната ул. „Д. Горов“) и в градината на Читалището.

Там, под звездите и с грамофонна музика, се играел валс – и не какъв да е, а „енглиш валс„, както му казвали тогава. Местните девойки, облечени в крак с модата, примирали да ги поканят на тези бални и народни танци в размер 3/4. Имало и фокстрот, слоу-фокс, румба, пасо-добле, че даже и хорсей (да, дори и ние се чудим как точно се играе това).

Все още отекват в спомените на по-възрастните мелодиите на „Компарсита“, „Преди да умра“, „Ревност“, „Виолета“, „Ла Палома“, „Танго ноктюрно“, „Люляк бял“, „Мой лотос“…

Тогавашните хитове били романтични, драматични, страстни – всичко, което можеш да почувстваш в едно завъртане на дансинга

Сега е ваш ред!

А вие какво сте чували от вашите баби и дядовци за онези времена? Спомнят ли си първия си танц на „Облаци дъждовни“? Или може би са носили грамофон през града, за да са „душата на вечерта“? Споделете спомени – нека върнем живота на тази епоха отново на мода!

*По историческа бележка от книгата на А. Пунев “ Енциклопедичен речник Пещера“