Да си спомним за Дончо Цончев

Дончо Стефанов Цончев е български писател, известен с реалистичната си проза. Депутат в XL народно събрание (2005-2009).

Роден е на 27 юли 1933 г. в Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност „Геохимия“ в Софийския университет през 1959 г.

Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите.

После е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), заместник главен редактор на издателство „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп. „Съвременник“. Той е директор на сп. „Лов и риболов“ от 1989 г., основател и директор на в-к „Наслука“ от 1991 г.

Дончо Цончев е един от малкото други творци, които успяха да бъдат с хората в истинския смисъл на думата.

Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г. и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г.

През 2004 г. е награден с орден „Стара планина“ I степен за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата 70-годишнина. На 14 декември 2007 г. е отличен с Голямата награда за литература на Софийския университет.

Дончо Цончев почина на 22 юли 2010 г., пет дни преди да навърши 77 години. Гробът му се намира в парцел 1 на Централните софийски гробища.

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Той се гледаше в хората и говори за техния живот така, както по времето на соц-а рядко биваше възможно. Затова не просто го четяха, но и го обичаха. Заглавия като “Почти любовна история” и “Мъже без вратовръзки” ще останат в паметта ни като буквари в българската литература.