Димитър НасковДа си спомним за Лъчезар Стоянов
Наричаха Лъчезар Стоянов българския Белмондо, богът на каскадите…
Зрителите го помнят с дузина великолепни роли в киното. Най-странното е, че въпреки професионалните си успехи Лъчо се чувстваше нещастен. На пръв поглед всичко при него беше „на шест“ – мъжествена външност, гарвановочерна къдрава коса в съчетание с пронизващи зелени очи…
Но личният му живот беше пълен хаос. Затова подири опасна утеха в алкохола.
Тежки напивания, скандали и разводи го съпровождаха до края на дните му…, споделят каскадьори, за които рано отишлият си колега продължава да е легенда.
Краят на Лъчезар Стоянов е кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт вероятно от скитници, с които е седял на обща разпивка… След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Следите им се губят и досега.
Роден е в град София на 19 март 1938 г.
През 1965 г. завършва при Лазар Добрич студията за циркови артисти на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След това е приет в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Работил в Драматичен театър „София“. Участвал е във филми и като каскадьор.
Десетки роли в любими и незабравими филми като „Борис I“,“По следите на капитан Грант“, „Константин Философ“,“Дело 205/1913 П. К.“,“Пътят към София“, „Топло“,“Апостолите“,“Сватбите на Йоан Асен“,“Бразилска мелодия“,“Баща ми бояджията“, „Сиромашко лято“,“Игрек 17″, „На всеки километър“,“Осмият“ и др.
Напуска ни на 3 юни 1991 г. само на 53 г.
Теодор Ангелов
