Православната църква почита паметта на равноапостолните царе Константин и Елена

Свети Константин и Елена са две от най-значимите фигури в историята на християнството, почитани като равноапостоли и светии както в Източноправославната, така и в Католическата църква.

Св. Константин Велики, роден около 272 г., е римски император, който променя хода на религиозната история, като слага край на преследването на християните и утвърджава християнството като официална религия на Римската империя. През 313 г. той издава Миланския едикт, който гарантира свобода на вярата и правото на християните да изповядват религията си открито.

Константин свиква Първия вселенски събор в Никея през 325 г., на който се създава Никео-Цариградският символ на вярата – основа на християнското вероизповедание. Той строи множество църкви и светилища в цялата империя, включително новата столица Константинопол, основана през 330 г.

Св. Елена, известна и като Елена Августа, е майка на Константин Велики. Тя предприема поклонение до Йерусалим около 326 г., където открива истинския кръст, на който е разпнат Исус Христос. Елена финансира построяването на множество църкви на Светите места, включително Църквата на Светия Гроб в Йерусалим, която и до днес е един от най-важните християнски храмове.

Свети Константин и Елена са канонизирани заради своя принос към разпространението и утвърждаването на християнството. Те се почитат на 21 май в България, когато празнуват имен ден много хора с имена като Елена, Елеонора, Елица, Константин, Костадин, Костадинка и Константина.