Пeщерци били гастрономи и обичали да опитват различни вкусове

Пещера. Готварският занаят в града се практикувал заедно с кебапчийския в гостилници, кръчми и ханове. Около 1920-1935 г., там се готвели и чорби за отбрани познавачи с изтънчени вкусове и капризни стомаси, пише в своите спомени Анастас Пунев.
В гостилниците и хановете за закуска винаги къкрели казани с чорба- шкембе, търнак- а през военните години – фасул, леща, спанак с ориз, домати с ориз и прочие. Независимо то това разнообразие, навсякъде имало и вкусни кебапчета, приготвени от овнешко, телешко месо или дреболия. След обяд някои търговци „хвърляли“ в тиганите по някоя порция телешки дроб.
За закуска се приготвяла шкембе чорба от телешки и овнешки глави, търнак чорба – от говежди копита, чорба от говежди джолани. Всяка вечер се натъкмявали големи гърнета със замазани с тесто похлупаци, поставяли се във фурната и се варели цяла нощ. Търговията носела добри пари а готвачите славели и тачели заради способностите им.
Тайната на вкусните баници, които се предлагали за младите била в хубавите материали – домашни сирене, яйца и масло, последната съставка придавала уникален вкус, който я прави неотличима от домашните баници. Пекли ги в пещ на жар с много любов. Предлагали се с ябълки и с тиква. Освен пещерския зелник, предложенията варирали съобразно сезона. За коледните празници и преди Нова година много популярни били баниците с тиква и с орехи. Последните се търгували особено сиропирани и напомняли саралиите.