Сградата на Народния театър „Иван Вазов“ е открита на 3 януари

Сградата на Народния театър „Иван Вазов“ е открита на 3 януари през 1907 година.

Сградата е уникална не само с красотата си. Малцина знаят, че механизмът, който задвижва сцената, е на 100 години и работи безотказно и днес, както и че под покрива има 3 тона вода – стара система за гасене на пожар.

На мястото на днешния Народен театър, преди откриването на сегашната сграда, актьори са играли пред публика години по-рано. Там се е намирал театър „Основа“. Бил създаден изцяло от дъски, много ниска постройка. Тази сграда, тъй като е дъсчена, изгаря. Сега, във фоайето на втори балкон, публиката може да разгледа макета на сградата, в която е играла трупата на „Основа“.

След изгарянето на театъра с издействан от министъра на просветата и културата Иван Шишманов царски декрет за отчуждаване на земя, върху която да започне изграждането на сегашната масивна сграда. Иван Шишманов издейства и да се отделя процент от Държавната лотария, който да се насочи към изграждането на театъра. С решение на Народното събрание бил създаден и специален фонд за построяването му.

Сградата е завършена за няколко години, а Иван Вазов вече е превърнал „Немили-недраги“ в „Хъшове“, специално за откриването на театъра. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс.

Една от куриозните случки, съпътстващи това откриване е, че цар Фердинанд превръща това събитие от обществено в дворцово.

Затварянето на тържественото събитие за обществеността възмущава най-силно студентите от Софийския университет и протеста им, завършил с освиркване на монарха и затварянето на университета за няколко месеца.

При пристигането на каретата – царската ложа има специален вход, студентите започват да го освиркват и да го замерят със снежни топки. Той издава заповед Софийският университет да бъде закрит. Академици, професори, доценти надигат глас. Обръщат се към всякакви видове институции в Европа. Започва жесток натиск към царя от всички академични звена в цяла Европа.

6 месеца по-късно царят е принуден да отмени тази своя заповед. През това време театърът си работи. Тогава започва зората на българската театрална драматургия.

Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924 – 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.

По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното преустройство и реставрация е осъществено през 1972 – 1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.

Всеки сезон на трите сцени на театъра се изиграват над 600 представления и се представят около 10 премиерни спектакъла. Народният театър „Иван Вазов“ разполага с три сцени – Голяма сцена с 780 места, Камерна сцена със 120 места и Сцена на IV етаж, която приема 90 зрители. Трупата на театъра осъществява между 8 – 10 премиери за един театрален сезон. Народният театър поддържа богат репертоар от съвременни и класически заглавия, насочен към интереса и вниманието на най-широка публика.