Димитър НасковДа си спомним за Петър Димков
Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София.
През 1899 година заминава за Санкт Петербург, където завършва Военна академия. Според дъщеря му Лили Димкова той там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещава и лекции по медицина в Медицинския университет.
Интересува се също от хомеопатия и Тибетска медицина. Там намира и първите книги за ирисова диагностика на доктор Игнац фон Пекчели, която го заинтересува и става след това негов начин за диагностициране. Запознава се и с книгата на Михаел Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.
Димков проявява толерантност към всички народи и религии
Чете Корана, египетски текстове, зороастрийски, будистки и християнски. Запознава се с Петър Дънов и попада под негово влияние. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е раняван многократно.
След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 година сключва брак.
Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград
Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на 8-и пехотен приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“.
През 1936 година е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Лекува всичките си пациенти безплатно.
Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939 година.
Умира на 4 октомври 1981 година в София.
