Да си спомним за Мита Стойчева

Мита Стойчева: Колкото ми бе по-мъка, толкова повече пеех

Мита Стойчева е родена на 22 март 1909 г. в село Мекиш, Търновско. Израства в естествена музикална среда– майка ѝ и по-голямата ѝ сестра често пеят. От малка започва да се изявява на селските младежки събирания, а учителят ѝ по музика Александър Петков Земни запалва у нея истинската любов към музиката. Детство си прекарва в малка, селска къща, при бедни и трудолюбиви родители. Много работа, но и много песни се пеят в този дом. Първото си признание Мита Стойчева получава пред селската публика. Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, стреснат от неизвестността, отказва. Омъжва я преди да е навършила 16 години. Тежък и труден е тогава селският живот. Работата е много, немотията – голяма, но Мита и тогава не забравя песента. Пее навсякъде: на нивата, в къщи. Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я послушат.

Още съвсем малка, тя се заслушва в песните, които пеят майка ѝ и кака ѝ по нивите и седянките. Голямата ѝ обич към песните започва от училище, когато нейният учител по пеене е Александър Петков. Както песните, така и мелодиите заучава първа и пее без грешка със съпровод на цигулка от учителя си. Първите песни, които пее на училищните тържества са: „Свири нощната фъртуна“, „Я ме жени, мамо“, „Кавал свири на поляна“.

Желанието ѝ да пее пред голяма публика се сбъдва през 1939 година, на селскостопанския събор в гр. Велико Търново. Участват певци от различни краища на България. Състезанието продължава три дни. Журито отсъжда първо място за Мита Стойчева. Два бели бакъра, с писана кобилица и една сребърна гривна – това е наградата ѝ.

През 1940 година фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“ в София, я канят да направи записи на 30 песни. А през следващите две години, 1941 и 1942, Мита Стойчева записва още 60, за същата фирма. Събира стари песни от селото, които учи по слух и успява да обогати репертоара си с повече от 400 нови песни. По-късно ги издава в Института по музика, където обработват текста и мелодиите. Тя е и автор на мелодии и текстове на десетки народни песни, но малцина знаят това.

За пръв път през 1946 година, в програмата на Радио „София“ прозвучава песента „Стоян месечко думаше“.

Истинският талантът на Мита Стойчева разцъфтява тогава, когато тя намира своята публика и истинските си ценители. Сред хилядите концерти изнесени в цялата страна, тя израства като една от най-популярните и любими певици.

В своя репертоар Мита Стойчева има хайдушки, исторически, любовни, жътварски, семейно-битови песни – общо около 400. Най-ярко впечатление правят бавните ѝ хайдушки песни. Самата тя има предпочитание към безмензурните мелодии. В богатата им орнаментика се изявява в пълнота прекрасния глас на певицата.

През 1948 година, Профсъюзите я канят да участва в група, която изпращат на конкурс в Чехословакия. Сред многото участници, групата печели втора награда. През 1949 година, Мита Стойчева постъпва на работа в Радио „София“ като щатна изпълнителка. Още с първите изпълнения на народните си песни, приковава внимание на хилядите слушатели. Отличава се с ясния си и силен глас, с богатството и разнообразието на текстовете. През 1959 година, отделът за народна музика в Радио „София“ организира честване-юбилей за 50-годишнината, на певицата. Тя получава много подаръци, поздравления и награди. Наградена е и с орден „Кирил и Методий“ ІІ степен.

За 60-годишния й юбилей, е удостоена със званието „Заслужил артист“, а Българската телевизия заснема филм за творческия ѝ живот.

Мита Стойчева си отива от този свят на 20 август 1976 година. 

Народната певица Мита Стойчева се оценява като представител на северняшката народна песен, с над 500 записани песни, от които 400 са съхранени във Фонотеката на БАН.

“Това беше славеят на България” – така всепризнатият народен гений Дико Илиев определя феноменалната изпълнителка на народни песни Мита Стойчева. Затова неслучайно в нейното родно село Обединение, Великотърновска област, се организира национален събор-надпяване “Авлига пее“