Днес, 19 август, отбелязваме Световния ден на фотографията
Инициативата за това честване датира от 2010 г., а идеята принадлежи на австралийския фотограф Корске Ара.
Точно на 19 август 1839 г. правителството на Франция решава да откупи патент от френския художник и химик любител Луи Дагер.
На 9 януари същата година френският физик Франсоа Араго вече е представил пред Френската академия на науките изобретения от Дагер метод за получаване на снимка, който получава названието „дагеротип“. Образът се отпечатва върху плака, намазана със сребърен йодид. След като правителството на Франция купува патента, то незабавно го прави обществено достояние, а изобретателят Дагер става знаменитост и се оттегля с почести. Пред човечеството се отваря цяла нова вселена.
Още векове по-рано обаче се употребява т.нар. камера обскура – оптично устройство, позволяващо да се получат изображения на реални обекти. Било е известно, че някои химически вещества позволяват направата на отпечатъци. Затова Луи Дагер е възприеман като един от „бащите“ на фотографията, но зад развитието на идеята за изображение с помощта на светлината стоят много опити на философи и математици още от Античността, включително на самия Леонардо да Винчи.
Фотографията бързо навлиза в живота през 19-и век, а в началото на 20-и вече се появяват първите известни марки фотоапарати. Първата цветна фотография е направена още през 1861 г. от британския фотограф Томас Сътън, но ще мине много време, преди цветовете да се наложат. По време на Първата световна война се развива професията на фотокореспондента.
Освен че дава бърз и надежден достъп до информация, фотографията постепенно измества илюстрацията в науката, а по-късно и в рекламата.
Развитието на фотографията е част от индустриалната революция на 19-и век, а професията, благодарение на движенията за равноправие, бързо ангажира жените. Първите фотографки в Европа отварят ателиета още през 19-и век.
Фотографите смятат за своя покровителка света Вероника (чийто ден се отбелязва на 12 юли) – жената, дала на Исус Христос ленена кърпа, с която да избърше лицето си по пътя към Голгота. Платното на Вероника или убрус – неръкотворен образ, се смята за първото реалистично изображение.
Фотографията има сложни „отношения“ с живописта още от възникването си, но в крайна сметка е призната за едно от изкуствата. Смелостта и умението да се уцели и запечата точния момент, за да бъде показана истината – точно както прави набожната Вероника със своето платно, става сюжет на множество литературни произведения и филми. Сред най-известните от тях е разказът на Хулио Кортасар „Лигите на Дявола“, станал основа за филма на италианския режисьор Микеланджело Антониони „Фотоувеличение“ (1866 г.). Изпълнителен продуцент на лентата е българският интелектуалец Петър Увалиев. Разказът на Мишел Турние „Саваните на Вероник“ пък се изучава в академичните курсове по фотография. В него Турние отправя предупреждение за това каква сила притежава човека зад обектива – множеството изтръгнати образи могат да превърнат модела на фотографа в изтощен и изхабен обект, лишавайки го от собствен живот.
/РБ/
Източник : / https://www.bta.bg