22 април 2024
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

Серафим Тодоров: Отказах милиони, за да се бия за България

serafim todorov

Никой нямаше да издържи на моя живот, продаваха мачовете ми и ме използваха, пише сайтът България ДНЕС.  

Koй е той ?

Серафим Тодоров, известен и като Сарафа, е легендарен български боксьор. Роден е на 6 юли 1969 г. в град Пещера. През кариерата си Тодоров печели 3 световни и същия брой европейски титли. 2 пъти е избран за Спортист №1 на годината на България (1991 и 1993). Също така Сарафа се окичва с олимпийско сребро в Аталанта през 1996 г., когато успява да стане сред малкото, които са победили Флойд Мейуедър на боксовия ринг. Специално за читателите на „България Днес“ Тодоров говори за трудностите в живота си и по актуални теми.

Снимка : bgdnes.bg

– Г-н Тодоров, кога за първи път ударихте боксовата круша?

– Всичко за мен започна, когато бях едно крехко и жилаво момченце. Не съм бил на повече от 8 години. Вуйчо ми – Серафим, на когото съм кръстен, беше много добър боксьор и играеше в „Тракия“ (Пловдив). Виждаше нещо в мен и ми показваше как да се боксирам. Непрекъснато водеше мен и баба ми на неговите мачове. До голяма степен баба и дядо ме отгледаха. Дядо все пак е този, който забеляза, че има нещо специално в мен, и каза на майка ми и баща ми, че ще седя при него и ще ме отгледа. Влюбих се в бокса и вуйчо ми като виждаше, че имам някакви качества, първоначално само той ме тренираше. Показваше ми движения и ми обясняваше какви са основните неща в спорта, като дори ме подготвяше психологически.

– Кога влезе в боксовата зала?

– Като станах на 11, вече вуйчо Серафим ме заведе в боксовата зала в Пещера. Треньорът там, като ме видя, каза на вуйчо, че изглеждам слаб и не може да ме вземе. Разбраха се тогава да ме пуснат на спаринг с едно от момчетата, които той тренира. Треньорът като видя какви магии правя вътре в ринга, не можеше да повярва. Всичко си ми идваше отвътре. Момчето срещу мен беше по-тежко и по-тренирано от мен, но просто не можеше да ме докосне. След това ме приеха да тренирам при тях в залата и ми подсигуриха екипировка. Три пъти седмично трябваше да ходя в залата и бях наистина радостен.

– На какво се дължи дарбата ви на ринга?

– Аз сам не можех да повярвам на това, което правя. Сякаш ми е дадено от Господ. След като бях записан на бокс, започнах да участвам в състезания за пионерска възраст, които печелех. Стигнах до старшата възраст и там почнах да ги бия и мъжете в моята категория. Като видяха от българската федерация по бокс как се развивам, започнаха постоянно да ме взимат на международни турнири да представям България. За мен това значеше всичко. Играех само за слава.

– На олимпиадата в Сеул през 1988 г. като че ли започвате да виждате тъмната страна на спорта…

– Там се случи една корупция, която ме отврати. Емил Жечев, който тогава е шеф на съдийската комисия към АИБА, беше намислил схема за един наш боксьор. Името му не желая да споменавам, но искаха да му дават победи. То чак се виждаше, че мачовете му са нагласени. Тогава корейците бяха домакини и се представяха силно. Като разбраха как се върти корупцията, те всички се хвърлиха на Жечев. Искаха да го бият и полицията едва го спаси тогава. След тази случка съдиите се наплашиха и отсъждаха основно победи на корейците. Тогава на четвъртфинал ме порязаха срещу един от тях. Като се върнах в България, веднага ми искаха интервю и аз като млад, директен и съвестен човек казах, че заради другаря Жечев ни прецакаха и разказах за случая. Тогава Жечев ми вдигна мерник и ми направи много лошотии след това. Можех още много години да продължавам да се бия. Бях неспираем и биех всички. Трудно беше да ме удрят, както си поискат. Заради това, че казах истината, платих голяма цена. След това само ми продаваха мачовете и ме използваха.

– Вие сте един от малкото хора, които побеждават Флойд Мейуедър на олимпийските игри в Аталанта през 1996. Как успяхте да го постигнете?

– Когато се бихме на полуфинала с Флойд, той беше млад и не беше голямото име, което е днес. Все пак бе спряган за най-големия талант на американците и вече се изявяваше, като боец. Аз си заслужих успеха и си мислех, че разликата в точките ни трябва да е по-голяма в моя полза. За мен тогава Мейуедър беше поредният опонент. Двамата влязохме на допинг контрол след срещата. Веднага дойдоха босовете на професионалния бокс. Промоутъри и милиардери. Преводачът ми каза: „Серафиме, тия хора са баровците. Искат тука да останеш и да подпишеш договор.“ Аз без колебания отказах. Флойд беше след мен. На него му говориха на английски и моментално взе писалката и се подписа. Това е бизнес. Треперят да влязат в професионалния бокс, защото там дали ще биеш, или губиш – все си заситен. На мен душата ми е такава, че никога не съм мислел за големите милиони. Аз и до днес съм родолюбец, който обича семейството си и хората.

– Какво се случи, след като загубихте финала?

– Тогава разбрах, че колкото и да се трепам, Жечев като ми е вдигнал мерника, няма как да станат нещата. Даваха победи на наши боксьори, които дори не бяха по-добри от опонентите им. Треньорът ми Георги Стоименов тогава ми каза, че всичко е заради нещата, които казах в интервюто. Аз тогава спрях да се занимавам. Не стигаше тогава, че ни даваха само някакви мижави стотинки. Схемата в България си е такава. Мен из целия свят ме признаваха и аз исках от федерацията да ми дадат това, което ми се полага. От това, което получавах, едва изкарвах месеца. Пред техните очи съм отказвал сделки за милиони долари, за да мога да продължа да представям България и да остана с чиста съвест, но само ме използваха. След това ми казваха, че ще измислят нещо, и даваха все празни обещания. Накрая се погнусих от корупцията в спорта, който толкова обичах като дете.

– Колко тежки бяха годините за вас след всички тези събития?

– Отидох да се състезавам за Турция след това, но и там ме лъгаха и прецакваха. Може би времето, в което Наим Сюлейманоглу отиде там, е било различно. Впоследствие се върнах в България и се отдръпнах от бокса. Лоши бяха нещата. Аз съм малко наивен човек, който въобще не обича да се моли. Особен характер съм и не исках много да ми се помага. Сполетя ме страшна мизерия. В един момент приятели започнаха да ми подават ръка и тогава можех да си поема въздух. Благодаря на Бог, че ми даде този талант. Направих велики неща с него, но лошото е, че определени хора ме използваха. Не съжалявам, че никога не се поддадох на материалното, което за мен си беше волята на Дявола. Именно Бог ми даде силите и ми помагаше през трудните периоди, които имах. Ако някой друг водеше моя живот, щеше да си е отишъл от този свят.

– Какво ви предстои?

– В Пловдив правят нови зали в момента и от там чакам да ми предложат нещо, което ще е свързано с бокса в града. Искат да ми дадат позиция в боксовия клуб на „Локомотив“. На този етап само преговаряме, но знаем, че в България делата са трудни. Сега се радвам на семейството си и приятелите. Гледам винаги да съм полезен на хората. Отворен съм да помагам на дечица да се развиват в бокса и се надявам да дойдат по-добри времена не само за спорта. Аз вярвам, че сме най-талантливата нация, но моралът и манталитетът са мръсни. Със съвестни управляващи съм сигурен, че ще сме успешни във всяка сфера. Дотогава дано само Бог ни пази.

 

 

 

 

 

Източник : / https://www.bgdnes.bg/


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!