Да си спомним за Дамян Дамянов

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски.

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря.

На 6 юни 1999 година в 6:45 ч големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия – София.

ЛЮБОВ, ДЕЦА НЕ МИ РОДИ…

Любов, деца не ми роди.
Но ми роди безброй вълнения.
Не мен — духа ми оплоди.
А той роди стихотворения.
Не бе с мен лоша, ни добра.
Душата просто ми отблъсна ти.
В илюзиите ми умря,
но в думи те видях възкръснала.
Ти тях роди — де вик, де стон,
де пък — проклятие — стенание.
Душата ти бе техен дом.
Но тъй и не разбра…
Поклон!
„Останалото е мълчание…“