Да си спомним за Антон Дончев

Антон Николов Дончев е съвременен български писател. От 2003 г. е академик на БАН.

Известен е с романа си „Време разделно“

 

Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

Антон Дончев е съучредител на комитет „Съзидание“, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем – до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци.

Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.

Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина.

Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора родом от Пещера, Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.

Антон Дончев умира на 92 години на 20 октомври 2022 г. в реанимацията на ВМА София, след прекарано сърдечно заболяване.