Да си спомним за Петко Радев

Петко Радев е роден на 9 април 1933 година в село Свобода, Чирпанско, в семейството на народен музикант кларинетист.

Започва да свири най-напред народна музика и попада под влиянието на оркестрите от Първомай, Дълбок извор – силни центрове за народна музика в Тракия. Когато постъпва в Музикалното училище в София да учи класическа музика, Петко Радев не познава нотите, но той е вече музикант и талантът му е забелязан.

Негов учител „по всичко“, както отбелязва инструменталистът, е проф. Сава Димитров – основоположник на българската кларинетна школа и един от първите изпълнители на духови инструменти в България, започнали да изнасят самостоятелни концерти и да правят записи. Като абитуриент и студент в Българската държавна консерватория в София Петко Радев печели три първи награди от важни състезания – на конкурса в Букурещ по време на Световния младежки фестивал през 1953 г., а през 1957 г. – на Третото общобългарско състезание за инструменталисти и Международния музикален конкурс в Женева.

Свири като първи кларинетист в оркестрите на Симфоничния оркестър на БНР (1953), Софийската филхармония (1961) и миланската опера „Ла скала“.

Творческият път на музиканта се пресича с този на забележителни творци, като Васил Казанджиев, Иван Спасов, Любомир Пипков, Борис Карадимчев, Влади Симеонов, Васил Стефанов, Добрин Петков и Константин Илиев. Петко Радев има заслуга за първите записи в Българското национално радио на много творби, създадени за него, включително от споменатите композитори.

Брилянтната му техника и специфичен изпълнителски стил му донасят големи успехи на световните сцени и отличия от престижни конкурси за класическа музика. Изпълненията на Петко Радев включват почти целия класически репертоар за кларинет до съвременна музика, камерна музика, а специално място в него заемат произведенията на Брамс, Вебер и Моцарт, които нарича „нашето голямо богатство“.

През 1957 г., с по-голямата част от паричната си награда от Музикалния конкурс в Женева, акад. Радев купува нотния материал на творби за кларинет от импресионистичния репертоар след Дебюси и обогатява българския. Той също така издирва партитури на непознати за българската публика произведения, които изпълнява и записва за Българското национално радио.

Кларинетистът споделя в интервю, че е имал щастието и удоволствието да свири с чудесни пианисти на своето време – Снежина Гълъбова, считана за най-добрата акомпаняторка, Златина Мишакова, Антон Диков, Ружка Чаракчиева, доайен сред българските акомпанятори и още много, много други.

През 1974 г. Петко Радев печели конкурс за първи кларинетист в оркестъра на миланската „Ла скала“ и там свири в продължение на 10 години.

Свири в спектакли и концерти под палката на едни от най-великите диригенти на ХХ век – Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Карл Бьом, Ленард Бърнстейн и партнира в операта на прочути певци, сред които са Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много други от световна величина.

Осъществява и много записи на българска народна музика, сред които се отличава „Криво Садовско хоро“. В творческата си биография акад. Радев успешно редува класическата и народната музика. Още в юношеските си години търси звука на изворната музика и следва традицията на старите майстори на кларинета. Дълги години е еталон като изпълнител и от него са се учили много музиканти.

Създател на оркестър с чудесни инструменталисти като Петко Дачев, Иван Хаджийски, Иван Михов, Данчо Йотов, а също и от Радиото, аранжор, автор на хора. Оставя стотици записи с изпълнители, като акордеонистите Коста Колев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Емил Колев и др., участва в продукцията на почти всички известни народни певци от времето, когато работи в Симфоничния оркестър на Българското национално радио.

В продължение на години е председател на журито на прочутите надсвирвания на сватбарските оркестри в Стамболово и Първомай, на надсвирванията в село Дълбок извор и фестивала „Тракия фолк“ в Димитровград. Член е на журито на конкурсите на името на големите тракийски народни певици Недялка Керанова и Атанаска Тодорова.

Когато през 1974 г. заминава за Миланската скала, Петко Радев прекратява своите записи, солови изяви и участия в състави за народна музика. След завръщането си продължава активната си творческа дейност и като преподавател в Държавната музикална академия в София, където десетилетия наред подготвя много ученици, „отлични кларинетисти“, с успешна кариера в България и по света, но към народната музика повече не се завръща.

От 2003 г. е преподавател и в Музикалната академия в Пловдив. „Педагогическата дейност е много привлекателно занимание, което в дългосрочен период се изплаща. Успехите на учениците са и удоволствие, и удовлетворение за учителя. Никога не съм бил догматик в преподаването и мисленето си. Винаги съм се стремял да давам на студентите си възможно най-много познания“, споделя приживе академик Петко Радев.

До края на живота си той се изявява като член на жури и участник в различни предавания, почетен гост е на фолклорни празници и конкурси.

Умира на 23 септември 2017 г. в София.