Д-р Димитър Митрев: Не се смятам за герой

Пазарджик.Специалистът от УНГ отделението на МБАЛ-Пазарджик, д-р Димитър Митрев, се оказа българския лекар, за който гръцки медии съобщиха преди дни, че е спасил човешки живот в заведение в гръцкия курорт Паралия Орфинио.

Случаят сигурно нямаше да стане известен, ако не бяха публикувани и снимки от мястото на инцидента. Д-р Митрев не се смята за герой, а е доволен, че се е озовал на точното място в точния момент, за да помогне на изпаднал в нужда човек и да изпълни лекарския си дълг. Той е лекар от почти 40 години. Завършва Медицина в Медицинския университет в София през 1985г. И първоначално работи като общопрактикуващ лекар, а през 1989г. постъпва на работа в УНГ отделението на областната болница в Пазарджик. Едва на 11 години губи баща си, но никога не забравя съвета на своята майка, която е била акушерка и го насочва към медицината.

„Винаги съм искал да уча хуманна медицина, защото мои близки ме съветваха да кандидатствам ветеринарна, но аз бях категоричен в решението си. И 40 години по-късно не съжалявам, че избрах лекарската професия“, споделя д-р Митрев.

-Превърнахте се в спасител за посетител на гръцко заведение. Какво точно се случи?

Д-р Д.Митрев: Бяхме със съпругата ми седнали в заведение в гръцкия курорт Паралия Орфинио. Докато вечеряхме, видяхме как един мъж от съседна маса се строполи на пода. Тъй като и двамата сме лекари, веднага се притекохме на помощ. Съпругата ми, д-р Румяна Михова-Митрева, която е личен лекар, отиде до нашия автомобил, за да вземе апарат за кръвно налягане, слушалки и лекарства. Положих припадналия на земята, измерих му кръвното налягане и пулса, а съпругата ми преслуша белите дробове и сърцето. След това му направих щателен отоневрологичен преглед и установих, че болният няма огнищна симптоматика, а се касае за ортостатичен колапс. Поставих главата на мъжа назад и надолу и започнах да го обливам с вода. Дадох му да смуче валидол.

-Имаше ли опасност за живота на припадналия мъж?

Д-р Д.Митрев: Може би имаше опасност за живота му, защото беше повърнал и не знаех дали е аспирирал част от храната.

-Колко годишен беше пострадалият и колко минути имахте за реакция?

Д-р Д. Митрев: Мъжът беше български турист на 44 години. Не съм засичал времето за реакция. Искахме да му помогнем доколкото може максимално бързо.

-Какво е най-важно в такава критична ситуация?

Д-р Д. Митрев: Лекарят трябва да запази самообладание и да предаде с поведението си спокойствие и увереност,че нещата ще се оправят и да продължи да се бори за живота и здравето на пациента.

-Помогнали сте и на детето на припадналия мъж. Какво беше неговото състояние ?

Д-р Д.Митрев: Детето беше, според мен /но не съм сигурен/, на около 15 г. То беше много уплашено и плачеше. Жена ми му даде половин таблетка Валидол /с това разполагахме/и мисля, че се успокои.

-Колко време след оказаната от вас първа помощ пристигна линейка от Кавала?

Д-р Д.Митрев: Мисля, че след около 30-40 минути. С линейката пристигна лекар, който е завършил Медицина в Пловдив. Обясних какво сме направили до момента за припадналия и го откараха до тяхната неотложна помощ в Кавала. Доколкото разбрах са го държали до 5 часа сутринта и са му направили необходимите изследвания. Разбрах, че резултатите от тях са били добри и че първоначалната работна диагноза, към която съм се бил насочил /ортостатичен колапс/, е била правилна. И слава на Бога, че не е било по-сериозно заболяване.

-Колко важна е бързата лекарска намеса в такъв случай?

Д-р Д.Митрев: Изключително важна! От една страна, по чисто медицински показатели, и от друга страна, не по-маловажна по чисто психологически.

-Имаше ли реална опасност за живота на припадналия мъж и какво е важно да знаят свидетелите на подобни инциденти, ако наблизо няма лекар?

Д-р Д.Митрев: Всяко едно такова състояние, от лек припадък до тежка кома, до изясняване на причините и последствията, които могат да се получат, крият реална опасност за живота и е много важно да има лекар и да направи най-важното. При пострадалия, първо трябва да го поставим в легнало странично положение, поради опасност от аспирация , и след като се убедим, че няма, го поставяме в хоризонтално положение и главата му леко да бъде наведена назад и надолу. След това мерим кръвното налягане, пулс, аскултация на сърце, бял дроб, изследваме зениците и също извършваме някои неврологични проби с цел да се ориентираме, дали има или не огнищна симтоматика. Успоредно с това обливаме лицето със студена вода, разговаряме с болния и му вдъхваме необходимия кураж, че най-лошото е отминало.

-Чувствате ли се като герой?

Д-р Д.Митрев: Не се чувствам герой. Чувствам се спокоен, че и с малкото, което съм направил за този пациент, съм допринесъл за неговото възстановяване.

-Попадали ли сте в подобни ситуации и друг път. Според хора, които ви познават,не за първи път оказвате помощ в критична ситуация?

Д-р Д.Митрев: Да, така е. Ще ви разкажа за един случай пак в Гърция. Бях седнал да обядвам и гледам на съседната маса, един мъж по време на хранене се задави и започна да се задушава. И тъй като сервитьорката беше българка, я попитах, дали може да им преведе да помогна. Те се съгласиха и тогава реших да приложа Приьома на Хаймлих /Минавам зад гърба на болния и с двете ръце притискам корема и част от долната трета на гръдния кош, за да може свободния въздух да излезе с по голямо налягане през отвора на ларинкса/гръкляна/и ако има чуждо тяло да излезе. Направих го на 3 пъти и човека продиша. Дали съм му помогнал или не, той си знае. Беше ме страх да не му счупя някое ребро, но по- добре жив с пукнато ребро ,отколкото загинал и то нелепо. Имало е и други случаи, но не е нужно да ги коментирам и ще ги запазя за себе си, още повече, че не е красиво човек да се само изтъква
Важното е да обичаме работата си и да не заспиваме с гузна съвест, особено с професия като нашата.