120 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август 1903 г. (20 юли по стар стил) избухва Илинденско-Преображенското въстание, чиято цел е освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878).

Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В близо 240 сражения около 25 хил. въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук.

Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 хил. души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 хил. души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.