Отбелязваме Денят на българската дипломация

Изкуството и практиката на провеждане на преговори между представители на групи или държави – така накратко може да обясним значението на термина дипломация. Думата произхожда от антична Гърция, когато пратеници на управници предавали важни бележки и заповеди на две свързани восъчни дъсчици, които наричали „диплома”. Днес повече от всякога е ясно, че дипломацията е много повече от теоретични знания. Тя е „занаят, умение и далновидност“, каза преди време за Радио България първият ръководител на Дипломатическия институт у нас и дипломат от кариерата доц. д-р Здравко Попов.

На днешния 19 юли отбелязваме 144 години от създаването на дипломатическа мисия в Свободна България. Честваме и професионалния празник на всички „ангажирани за мирното уреждане на конфликтите и отстояване националните позиции в международните отношения“. По този начин председателят на парламента Росен Желязков определи ролята на родните дипломати. Денят е утвърден с резолюция на министъра на външните работи Надежда Михайлова от 21 юли 1999 година.

Ако се върнем назад в историята ще видим, че Българската държава за първи път установява дипломатически отношения с чужда страна – Франция, по времето на хан Омуртаг през 824 г. – тогава ханските послания се наричали хрисовули.

След Освобождението на България от Османско владичество през 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков създава към администрацията на временното руско управление т.нар. Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. После тя е реформирана в Отдел за външни работи. Официално с Указ 23 от 17 юли 1879 г., както повелява Първата българска конституция- Търновската, за първи път се създава централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатическо представителство, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията. За министър е посочен Марко Балабанов, а с указ на княз Александър I Батенберг от 19 юли 1879 г. са определени и първите български дипломатически представители в чужбина – д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Първите държави, с които страната ни влиза в дипломатически отношения още същата 1879 година са Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция.

Важно място в българската дипломация заема дейността на Постоянното представителство на Република България в Женева – най-старото българско дипломатическо представителство в областта на многостранните междудържавни отношения. Още през 1920 г. България става член на първата междудържавна организация – Обществото на народите, наследено в последствие от ООН. И когато борбата за равноправие между половете е далеч от дневния ред на света, страната ни влиза в историята с полиглота и журналист Надежда Станчова (1894-1957). Именно тя става първата жена дипломат на Балканите и в Европа, участва в мирните конференции в Париж и Геноа. Била е временно управляващ Легацията на България в Лондон, а след това и първи секретар в Легацията ни в САЩ. Надежда Станчова безспорно е допринесла за утвърждаването на ролята на жените в дипломацията.

Освен личностните качества много важна през годините се оказва и необходимостта от добра професионална подготовка и предаване на практически умения на служителите в българските мисии зад граница. В края на XIX и началото на XX век основни дестинации за обучение на българските дипломати са били френски и австрийски школи. „Това е било свързано безспорно и с приоритетите на държавната външна политика като цяло“, обяснява доц. Здравко Попов. Повече за тънкостите на дипломатическата професия той разказва в материал от колекцията на Радио България: Българската дипломация от хански хрисовули до акредитивните писма

В периода между двете Световни войни за обучението на родните ни дипломати се е разчитало на германски школи, а след 1944 година 90% от политическия ни състав минава през съветски академии и школи. „Едва след промените започна да се мисли в посока на независима българска външнополитическа система за подготовка на кадри“, казва доц. Здравко Попов. И през 2003 година това се случва. На 23 септември с решение на Министерски съвет се създава Дипломатическият институт към Министерството на външните работи – първата в историята ни школа за дипломати, която отбелязва своята 20-а годишнина. Под латинското мото Docendo Discimus (Учейки другите, учим и себе си) през двете десетилетия на съществуването си Институтът е обучил повече от 400 млади дипломати в 17 випуска и над 570 консули в общо 19 випуска.

 

 

 

 

 

 

Източник : / https://bnr.bg