Именните дни : „Едни се събират заради светията, други заради ракията“

Честването на именния ден е хубав народен обичай, много разпространен и силно свързан с бита на българина. Съвременният човек запазва онези традиции, които отговарят на неговата култура. Оказва се, че именните дни са едни от празниците, към които всички проявяваме все по-силна привързаност. Противниците са на мнение, че тази традиция е отживяла времето си, че много пряко е свързана с религията, дори че увеселенията водели до пиянство. Всъщност няма нищо лошо в това, че на именните дни „едни се събират заради светията, други заради ракията“, както казва една поговорка. Важното е да се зачете човекът, носещ това име.

Днес се засилва светското влияние на тези празници, няма такова масово присъствие  в черквите за празниците. Празника продължава едва няколко часа.

Как е било в годините от 1919 до 1934 г. Какви са традициите, поверията, обичайте ?

ѝна имен ден се считало, че са поканени всички съграждани. Чест и гордост за имника било да посрещне и нагости повече гости от които да получи поздрави. Посрещането на гости става след 22:ч., пише Анастас Пунев в своята Енциклопедия на Пещера“. Къщата била предварително изчистена и приведена във вид.

Приемането на гости ставало след 22:дд часа. Гостите се нареждат в кръг по миндерите или на столове в „гостната стая“. На табла се поднасят чаша вино и в чинийки мезе : сирене, сланина, луканка, маслини, кашкавал, леблебия. Това може да се повтори като се смени мезето. Следва почерпка с домашно сладко.

Пак на табла, на която е сложен съд, наремен кьосе, пълен със сладко от вишни или череши, малини, или зелени доматчета, дюлево пелте, а до него друг с наредени лъжички. Всеки си взема лъжичка сладко и след това я оставя на друго място. Може да се пие чаша вода, която също се носи на табла.

С това почерпката за имен ден приключва, защото идат други и трябва да се освободи място. Идват и клисарите от черквите за волни пожертвования, които събират даденото в сандък украсен с богати икони. Посещението на гости продъжава до 17-21:00 часа зимно време и до 18–10:00 ч. лятно време.

Оставят най-близките хора на вечеря и разпиване. Тогава се чуват ритмите на хора, ръченици и песни. Съществува една задушевност и общителност, не са редки случаите над 200 души да посетят един именник.

С течение на времето тази чисто човешка традиция започва да отшумява. Най-напред по основателни причини- болест, траур, отсъствие. Тогава по входните  врати се появяват бележки  : “ не  се приемат гости“, “ по домашни причини“ или без никакво обяснение именния ден не се празнува.

Не били редки и обявленията па вестниците : „няма да приемам на именния ми ден…“. Една стара традиция на общуване и движение между хората се разрушава.