В областта: 86.8% българи, 6.7% роми, 3.2% турци и 2.2% други

Пазарджик. Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“, съобщиха от Териториалното поделение на НСИ в Пазарджик.

При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта.

Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към третия по численост етнос в областта турския са се самоопределили 6 782, или 3.2% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 2.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 4 686 души, или 2.2%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 594 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 595, или 0.8% от отговорилите лица.

Териториално разпределение по етническо самоопределение

Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

В област Пазарджик всички общини също са с преобладаваща българска етническа общност, като с най-голям относителен дял са общините Белово и Панагюрище с по 98.1% и община Брацигово с 94.3%. С най-малък относителен дял е община Батак с 55.9%,  следвана от общините Ракитово (74.3%) и Лесичово (75.3%).

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група – 48.4%.

За област Пазарджик общини с и под 0.1% с турска етническа принадлежност са Белово, Панагюрище и Стрелча. От самоопределилите към същата група в областта с най-голям относителен дял са община Батак с 40.8%, Пещера и Лесичово – съответно с 10.8% и 8.0%.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.

В област Пазарджик ромската етническа група също е разпределена във всички общини, като с най-голям относителен дял са общините Ракитово (22.0%), Лесичово (16.2%) и Септември (14.4% ). Най-малък е делът на ромското население в общините Сърница (0.1%), Панагюрище (0.9%) и Белово (1.1%).

 

Възраст и етнос

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години в област Пазарджик е най-висок – 25.4%, при 17.1% и 8.8% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 22.2% от самоопределилите се към този етнос. По-малък е делът на младите при турската етническа група (14.7%) и най-нисък е този дял при българската общност – 11.0%.

 

Образование и етнос

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години в област Пазарджик 74.0% са с високо образование (19.3% с висше и 54.7% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 35.3% (5.9% с висше и 29.3% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 14.5%, съответно 0.6% с висше и 13.9% със завършено средно образование.

В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.2 на 0.6% сред ромската етническа група, от 2.1 на 5.9% сред турската и от 14.9% през 2011 г. на 19.3% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската

Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 7.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял съответно е 3.4% и 0.6% за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Икономическа активност и етнос

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 61.0%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 18.5%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (59.2%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Почти всеки  трети икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група – 12.7% от икономически активните лица.

Майчин език

Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак. Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.

В област Пазарджик българският е майчин език за 182 818 души, или 88.8% от населението, турският – за 7 148 души, или за 3.5%, и ромският – за 13 090 души, или за 6.4% от отговорилите на въпроса.

Друг майчин език са посочили 1 012 души, или 0.5%.

Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 503 (0.2%).  Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 341, или 0.7% от отговорилите лица.

 

Вероизповедание

 

Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).

Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание в област Пазарджик са 149 934, или 72.8% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни -144 652, или 96.5% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 3 827 (2.6%), католическо – 194 (0.1%), и 43 (под 0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 1 218, или 0.8% от отговорилите на въпроса.

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 29 357 лица, или 14.3%. Други вероизповедания изповядват 116 лица.

Към 7 септември 2021 г. 5 316 (2.6%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 8 036 (3.9%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 13 153 (6.4%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

Вероизповедание и етнос

При лицата, самоопределили се към българската етническа група в област Пазарджик, 140 240 души, или 75.9%, са с източноправославно вероизповедание, 1 213 (0.7%) – с протестантско, 110 (0.1%) – с католическо и 17 479 (9.5%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 3 581 (1.9%) лица, а „не мога да определя“ – 5 439, или 2.9% от самоопределилите се към българската етническа група.

За 5 575 души (82.2%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 86 (1.3%) са избрали източноправославно вероизповедание, 81 (1.2%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 335 (4.9%) не са успели да се самоопределят.

Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 3 664, или 25.6%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 2 142 (15.0%) от ромите, протестантско – от 2 529 (17.7%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 1 579 (11.0%) и „не мога да определя“ – 1 785 (12.5%) от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група – 10.0%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се към българската група (5.4%).

В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).

Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от отговорилите на въпроса.

 Религиозност

Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик 136 604, или 66.3% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 15.2% са отбелязали „не“, 10.4% „не мога да определя“, а 8.0% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 54.7% са жени, а 45.3% са мъже.

 

1. Население по етническа принадлежност и по области към

7 септември 2021 година

Области	Общо	Етническа група				Не мога да определя	Не желая да отговоря	Непоказана
		българска	турска	ромска	друга
Общо	6519789	5118494	508378	266720	79006	15746	63767	467678
Благоевград	292227	236951	14028	12318	11197	1210	2558	13965
Бургас	380286	280388	47286	14893	5992	1369	4436	25922
Варна	432198	352886	25678	9634	7664	1192	4995	30149
Велико Търново	207371	178491	11348	3655	1652	598	1716	9911
Видин	75408	68143	65	5055	345	59	247	1494
Враца	152813	137587	424	10132	444	260	1379	2587
Габрово	98387	89394	4723	792	735	224	844	1675
Добрич	150146	109041	18835	10118	2035	265	1039	8813
Кърджали	141177	37383	83280	1354	2130	640	4269	12121
Кюстендил	111736	101735	56	6555	329	107	402	2552
Ловеч	116394	103484	2789	4999	407	574	1628	2513
Монтана	119950	99539	136	13130	381	275	709	5780
Пазарджик	229814	184677	6782	14320	4686	594	1595	17160
Перник	114162	107459	128	3544	388	106	612	1925
Плевен	226120	200197	5367	6999	937	611	1218	10791
Пловдив	634497	513249	39585	26296	5004	1220	6914	42229
Разград	103223	38873	49318	5806	1957	367	1539	5363
Русе	193483	148845	23958	7041	2060	358	1957	9264
Силистра	97770	51579	34392	5244	694	162	631	5068
Сливен	172690	115607	13217	23918	1861	305	1386	16396
Смолян	96284	86818	3049	483	3589	236	1373	736
София	231989	204662	342	11380	742	221	1238	13404
София (столица)	1274290	1058553	5881	13960	13766	2592	13494	166044
Стара Загора	296507	239770	12170	18158	2465	816	2113	21015
Търговище	98144	46455	34729	5980	2828	466	1625	6061
Хасково	211565	154088	25555	12572	1764	362	1892	15332
Шумен	151465	81907	44263	11268	2118	424	1448	10037
Ямбол	109693	90733	994	7116	836	133	510	9371