Да си спомним за Петко Славейков

На 17 ноември 1827 г. в Търново, се ражда Петко Славейков. Българският поет и публицист оставя след себе си забележително творчество и поколение.

Възрожденецът е незаменим и със своята издателска дейност. Именно той е издател на първото българско детско списание – „Пчелица” (1871) и  женско списание – „Ружица”, издавано през същата година. Трудно може да бъде описана с думи важността на всички издавани от него вестници, поддържали духа и волята за свобода на българите живи. Негов е сатиричният вестник „Гайда” (1863-1867 година). Най-авторитетното издание на дядо Славейков е „Македония”. Първият му брой излиза пред 1866 година. През 1872 година е спрян от властта след публикацията „Двете касти и двете власти”, а самият му издател е арестуван. Издава двата вестника по време на престоя си в Цариград заедно със списание „Читалище“ (1872 – 1873 година), „Звънчатий Глумчо“ (1873 година) и списание „Костурка“ (1874 година), както и вече споменатите „Пчелица“ и „Ружица“.

Като политик два пъти заема постовете министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов (1881 и 1884-1885 година). Министърът Славейков ще се запомни с либералния си подход. През първия си мандат закрива 16 затвора, а през втория отменя забраната за митинги и събирания от Режима на пълномощията. Докато е министър на просветата (1881 година) написва „Инструкция по училищното дело”. Славейков дава своя принос и за Съединението. В неговото навечерие той заминава за Пловдив, а след осъществяването му за кратко е управител на областта. По време на Сръбско-българската война помага на фронта като делегат на Червения кръст.

Смъртта спохожда този голям българин на 1 юли 1895 година в дома му в София на площада, носещ днес неговото име.