Личният фалит възможен само за хора с имущество

Министерството на правосъдието предложи революционен за България законопроект за личния фалит, съобщава Mediapool.  Идеята е длъжниците по своя воля да поискат да бъде обявени във фалит, за да получат възможност да се разплатят доброволно със своите кредитори.

„България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност (фалит) на физическите лица. Опитите за такъв законопроект, правени през годините, катастрофират, защото размерите на феномена на свръхзадлъжнялостта в България са такива, че правят много тежки решенията, от които обикновено никой не е доволен“, коментира правосъдният министър Крум Зарков.

Законопроектът е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост и неговото приемане е условие за отпускането на пълната сума от 12 млрд. лева от Брюксел. Това увеличава значително шансовете законопроектът да мине през парламента.

Без имущество няма процедура за личен фалит

Кредиторите няма да имат възможност да искат образуване на производството за личен фалит. Всичко ще зависи само от волята на длъжника. Процедурата по закона за личния фалит е предназначена само за добросъвестни длъжници.

Добросъвестен е длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи.

Много е важно той да не се опитва да уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. Граждани, които нямат имущество, няма да могат да влязат в процедурата по личен фалит, а само да се констатира тяхната несъстоятелност, което не създава никакви възможности.

След започването на процедура съдът определя несеквестируемото имущество на добросъвестния длъжник. Отделно се определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените му нужди и тези на семейството му. Сумата не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. По време на процедурата се предвижда заплащане само на прости такси, като за откриване на производството таксата е 20 лв.

Личният фалит започва с подаване на молба до съда, обявяване на неплатежоспособността и откриване на производството. След това се установява размера на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността. После се утвърждава план за погасяване, обявява се фалит и започва осребряване на имуществото.

След изтичане на 3-годишен срок могат да се погасят задълженията за удовлетворяване на вземанията в одобрения от съда списък на приетите вземания. Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е заплатил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.

Когато длъжникът няма имущество за продан, което да е достатъчно да покрие разноските и поне частично да удовлетвори кредиторите, съдът само обявява неплатежоспособността на длъжника.

Кои вземания са изключени?

От общото правило за погасяване, с изтичане на 3-годишен срок, са изключени вземанията, обезпечени с ипотека, вземания за глоби и имуществени санкции, вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.

„Търси се балансирано уреждане на обществените отношения. Да се защитят добросъвестните длъжници, а не хитреците, да се защити легитимният интерес на кредиторите, но не и хищническите пориви на някои от тях. Време е смело да се изправим пред този въпрос“, коментира Зарков.

 

 

 

 

Източник : / https://www.mediapool.bg