В Кюстендил ще се проведе Първи национален турнир „Райна Афионлиева“

Пещера-Кюстендил.  На 10 и 11 септември СКГ „Велбъжд“ ще проведе Първи национален турнир „Райна Афионлиева“, съобщиха от Българската федерация по художествена гимнастика. Надпреварата ще носи името на деятелката, създала школата по художествена гимнастика в Кюстендил, което е огромно и заслужено признание за Райна Афионлиева.

Днес именитата пещерка има рожден ден

Тя е заслужил треньор по художествена гимнастика (1977) и заслужил деятел на физкултурата (1983). Удостоена със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1983 г. и „почетен гражданина на родния си град Пещера“(2018г). Носител на орден „Червено знаме на труда“ (1983).

„Аз съм от Пещера, малко градче в Родопите. Много е хубаво. Много си го обичам. Бях доста буйно дете. Обичах да играя с момчетата, да се бия с тях. Учех се добре. Преди да отида в гимназията, започнах да се занимавам със спортна гимнастика. Чак във ВИФ Мария Хаджийска от Троян запали мен и няколко колежки по художествената гимнастика. Така се оформи и първият випуск треньорка по художествена гимнастика и учител по физкултура.“ – разказва треньорката в интервю пред „БЛИЦ“. „На 15 февруари 1963 г. ме назначиха по разпределение в Кюстендил. Половината норматив беше учител по физкултура, а другата половина – ръководител на школа по художествена гимнастика. Така станах кюстендилка. Постепенно с Райна Петрова, Парка Вълчева и Мария Джумалиева поставихме началото на кюстендилската школа по художествена гимнастика, която донесе много радост на феновете на този спорт и много признание в световен мащаб. През 1976 г. участвах в конкурс за треньор. Взеха мен, Златка Пърлева и Теменуга Пърнарева, станахме треньорки на националния ансамбъл по художествена гимнастика. В този отбор бяха и две момиченца от Кюстендил – Красимира Васильова и Мая Георгиева, които станаха световни вицешампионки с ансамбъла. На следващата 1978 г. в Мадрид се проведе първото европейско първенство по художествена гимнастика. Ансамбълът с двете мои момичета, подкрепен от нас, трите треньорки, стана първият европейски шампионски ансамбъл по художествена гимнастика. В Кюстендил ни организираха едно много голямо посрещане. Целият град се беше събрал на площада. Беше толкова вълнуващо. Този миг винаги ще остане пред очите ми за цял живот. Това беше началото на една поредица от незабравими звездни мигове.
Поканиха ме заедно с тези две деца в националния отбор на България със старши треньор Нешка Робева. И дълги години бях помощник-треньор. Беше ми възложено да бъда треньорка на Илиана Раева и Анелия Раленкова и като помощник на ансамбъла. Работеше се упорито, къртовски труд. Но и децата бяха перфектни. По-късно в националния отбор влязоха и други състезателки от Кюстендил, които заеха челните места на стълбичката на победителите. Цветомира Филипова например взе Купата на Интервизията в Куба, едно вълнуващо преживяване пред 22 000 зрители.“

Ето какво разказва Афионлиева за семейството си:

„Ние сме едно много интересно спортно семейство. Моят съпруг, Константин Карапетков, е треньор по борба. Запозна ни нашата приятелка Лили Цветкова, главен секретар на Българската федерация по художествена гимнастика. Едно случайно бързо разминаване на входа на хотела в Кюстендил и толкова. Вечерта се прибирам от тренировка и случайно срещам бъдещия си съпруг. Бяхме се спрели с познати и той казва: „Ще се оженя за теб, имаш ли нещо против?”. Приемайки всичко на шега, отговарям, че ще стане веднага и без проблем. А той: „Добре, сега аз отивам на едно парти с артистките от театъра”. Пожелах му приятно прекарване и толкова. Но на сутринта рано, рано, около 7.00 ч.,… влиза моята хазяйка и сърдито ми казва: “Райне, защо не си ми казала, че си се сгодила, може ли такова нещо, и дори годеникът ти е тук!?” Той застава на вратата и “Срам я е да си признае!”. Представяте ли си какво нахалство! Стъписах се. Нямаше как, облякох се и излязох. А навън – всички борци. Честито, честито! Това беше във вторник ли, в сряда ли?… И в събота се оженихме. Това е… Женитба, без да се познаваме. Само така – здравей, здрасти и създадохме семейство. Аз останах в Кюстендил, той изкара още две-три години в София в националния отбор. След това пък той дойде в Кюстендил, аз пък отидох с националния отбор в София, но сме щастливи и заедно и до днес. За разлика от спортните семейства нашата дъщеря спортуваше, но избра друг път на развитие. Сега работи като моден дизайнер. Отначало бях много резервирана, много критична, но сега наистина се гордея с нея и с това, което тя създава и твори. Стана голям творец в нейната област и аз много се гордея с нея. Дари ни и с внук, малко слънчице. Казва се Константин като дядо си Коста. И зетят ни е много добър, да ни е жив и здрав!“

Източник : / http://pzdnes.com