08 август 2022
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

Гълъбите на Пещера – сърца в четири цвята

angel filipov..

Пещера. Всеки един от нас има своето утре и в него е утрото. То започва различно за всеки. С кафе, музика, закуска, пожелание за спорен ден. Има един човек между нас. Не се набива на очи, не се натрапва никому, не додява с житейски жалби, ежедневни проблеми или с радости. Казва се Ангел. Ще добавя Хранител, защото брани от лошотия децата и от глад гълъбите в Пещера.

Не го търсете нарочно. Започнете утрото си с него. В 7:30 до чешмичката в централния парк. Ако ви е ранко или пък късничко за такъв род среща, или пък прочетеното звучи отнесено, не в крак със злободневните теми, прочетете… За да разкажете и вие. После.

Снимка : peshteraprim

Ангел Филипов

Роден на 18, 12. 1953г.

Жител на гр. Пещера

С какво си се занимавал ?

  • Работил съм в пружинен цех към бившия Промкомбинат „Чико“ в Пещера. В момента съм обществен възпитател към Местната комисия за борба с противообществените прояви към Община Пещера. Естеството на работата ми е крайно интересна, отговорна и вълнуваща. Срещам се с деца от ромски и от български произход, които са нарушили правилата по един или друг начин, разтоварям с тях, пояснявам кое е лошо и кое добро. С една дума, опитвам се да им покажа правия път. Дето се казва- Да не се изгубят по пътя на живота. Защото лоши деца няма. Лошите често са родителите. Не бива да се сърдим и да корим малките. Поведението им често е резултат от незнанието с кого и как да споделят проблемите си. В този забързан ход на времето децата остават сами и сами трябва да се справят със страховете и емоциите си.

Казват, че децата са волни, невинни и добри като птиците. Търсят висините, радват. Да кажем, че всяка сутрин идваш до чешмата в централния парк и храниш гълъбите. Доброволно. От професията ли иде любовта ти към това, с което се занимаваш всеки ден?

  • Това, което правя рано е мое лично решение. Правя го на собствена глава. И гълъбите са като децата. На едните се опитвам да дам разум, на другите сила да полетят. Общото е, че и в двата случая се опитват да извисят в полет криле. Хубавото е , че не сме сами в тези две дела. Гълъбите…Има хора с големи сърца, дето са решили да ми помагат. Без тях чудото не се случва. Простичко е да кажеш, че с кило жито нещата са решени. Точно тяхното добротворство, да отделят средства за да ми помогнат ме мотивира. Няма зиме, няма лете, няма почивка. Всяка сутрин в 7:30 часа съм на „уговореното“ място. Птиците знаят и усещат, че съм тук. Долитат на рояци. След кратките „крамоли“ за място по—близо до мен, нещата се подреждат сами. Вълшебство е да чуваш гърлените звуци от задоволството, че имат храна. Че договорът, макар неписан и в този ден е спазен от двете страни. Има такива дето са по- плахи, има и смелчаци. Кацат по раменете, по дланите ми. Може би за да вземат зрънцата от „първа“ ръка. Вероятно така връзката между мен и летящите символи на мира се заздравява и укрепва с времето. След като получат дажбата си литват в небето, и за кратко сякаш танцуват за мен. После…. По техните си задачи. Някъде в града. До другата утрин.
Снимка : peshteraprim

Каза, че има пещерци съпричастни на красивата ти приумица.

  • Да. Има колкото и да са малобройни. Помагат с малко, но от сърце. Благодарен съм на семейство Мехмед и Невин Салиеви. Невин е преподавател в училище „Л. Каравелов“, съпругът и работи в обувна фирма. Има неписано споразумение между нас. Всеки месец тези хора осигуряват част от месечните средства за прехрана на гълъбите. Подават ръка Делка Стратева, Нина Цветанова, д-р Филева, Иван Джинев. Благодаря им от сърце!

Да се върнем при децата. Гледката когато храниш гълъбите е интересна и не се вижда на всяка крачка. Как реагират малчуганите?

  • Децата се радват неимоверно много, от сърце. Забравят като че ли ежедневието. Очите им засияват, протягат ръце, звънва смях. Но се оказа, че трябва да сменя времето за хранене на гълъбите, за да не преча на училищните занятия. Сега започвам по- рано и учениците не закъсняват за часовете си. Най- многобройни са в почивните дни. Забравят и люлки и играчки. Искат близка среща с пернатите. Да ги докоснат, да погалят, да се закачат с тях. Птиците все едно усещат. И те добрите, не чакат подкана. Пърхат с криле, пеят техни си песни. Мила е гледката. Мислил съм си, че връзката с природата трябва да се развива. Не бива да закърняват детските спомени от приказките. Подобни срещи между човек и птици трябва да се поощряват по някакъв начин. За три години съм събрал много положителна енергия от дечурлигата и гълъбите.
Ангел Филипов
Снимка : peshteraprim

Има ли такива, които недолюбват това което правиш?

  • Малко са. Но ги има. Гълъбите били преносители на болести, цапали алеите в парка. Ставали все повече и повече. Не бил редно това, което правя. Но упреците им са неоснователни. Нямат конкретно доказателства в обвиненията си или обосновка защо не бива да храним птиците. Не се сърдя. Пъстър свят- това е.

С какво освен жито храниш своите любимци?

  • Понякога със сух хлебец, пробвал съм с остатъци от трапезата, храна за кученца. Най-им се нрави житцето. Зрънце не пропущат по земята. Вероятно защото иначе с клюнчета удрят залците в земята. Това сигурно не е привично за тях. Не знам. Умни животинки са.

Умни….

  • Да. Гледаш ги. По гърбовете им събрани цветовете на дъгата, слънцето ги гали и светят. Шиите им тънки и грациозни. Главичките малки, ама с много ум. Като компютри са. Всичко разбират. И български и турски език знаят струва ми се… Наблизо има заведение. Държат го араби. На техния език им говорят момчетата и пак разбират. А де ?! Погледнеш ли ги в очите- техен си.
Снимка : peshteraprim

Само дето не ти говорят? Ти, какво им казваш мълчешком?

  • Да летят волни и свободни. В мирно, синьо небе да го правят. Гнездата си да не забравят, челядта си да очуват. Радост на хората да даряват. Градът си да не напущат. Понякога ги питам. Какви са били техните събратя от крепостта кръстена в тяхна чест? Случайно ли са тук. Или така им е било завещано? Как Пещера от високо виждат. Чуват ли радостите и болките на хората…

Отговорите?

  • Мисля, че не е дошло времето та да науча. Ще продължа да питам. И да се надявам …

Ще кажеш ли нещо на своите съграждани в края на това интервю?

  • Нека са живи и здрави. Нека да има мир и спокойствие по домовете и в града. Все така комшулук да има помежду ни. В неволите заедно, и в радостите пак да сме. И обещавам ! Ще разкажа за това на гълъбите….

 

 

 


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!