Почитаме паметта на Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

Имен ден празнуват Мадлен, Мадлена, Магдалена, Магда и Миглена

Когато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята Божествена сила извършвал личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с други свети жени, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба.

Тъгувайки за смъртта на Спасителя, светите жени приготвили благовонно миро (виж Св. Мироносици, бел.ред.), за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.

Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили“ (Йоан 20:2). Йоан и Петър веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й казали: „Жено, защо плачеш?“

– Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили.

Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не Го познала и мислила, че е градинарят.

– Жено – казал й Той – защо плачеш, кого търсиш ?

– Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.

– Марийо! – казал й тогава Спасителят.

Едва сега Мария Го познала и радостно извикала: „Учителю!“

– Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог! [Вж. Иоан. 20:17].

В това време и другите жени, които вече се връщали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им казал: „Радвайте се!“ Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили.

По такъв начин светите жени, които ревностно служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите ученици с радостните думи: „Христос възкресе!“ Като първа благовестница на възкресението, тя е призната от църквата за равноапостолна.

След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала разни страни. Църковното предание говори, че посетила и Рим, и че поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: „Христос възкресе!“ и му разказала за кръстната смърт на Господа.

Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на свои познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да се даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение.

От Рим св. Мария Магдалена дошла в Ефес, където до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград. [Повече за светите мощи на св. Мария Магдалена виж в житието по-долу.]

Тропар, глас 1

Христос, заради нас родил се от Дева, честна Мария Магдалино си последвала,
пазеща Неговия закон и заповеди;
затова днес, празнуващи твоята всесвята памет,
приемаме опрощение на греховете по твоите молитви.

Кондак, глас 3,

Предстояща, преславна, при кръста на Спасителя с мнозина други,
състрадаващи на Майката Божия и проливаща сълзи,
принасяше похвала, говорейки:
какво е това странно чудо; Държащият цялата твар пожела да пострада:
Слава на Твоето могъщество.