Променят из основи обучението по право

Обучението по право в българските университети ще се промени из основи – от изпитите на входа, през обучението до финала, след приемането на проект за нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, внесен за обществено обсъждане от правосъдния министър Надежда Йорданова.

Действащата е от преди приемането на България в ЕС (1996 г.) и въпреки многото ѝ изменения тя е неспособна да предпостави изисквания за ефикасно комплексно обучение – пише министър Йорданова в мотивите си до правителството за изготвянето на новия нормативен документ.

Как ще се влиза и учи право според проекта?

Специалността остава регулирана, ще продължи да се учи пет години (10 семестъра), след които ще се придобива магистърска степен, необходими са най-малко 300 кредита, минималният хорариум е 3800 часа.

Задочното обучение се запазва. Сега задочниците в момента трябва да покрият 60% от хорариума на редовните студенти. Новата наредба вдига изискването на 80%.

Право няма да се преподава в университетски филиали.

Прием

Заложените в сегашната наредба изпити по български език и литература и по история отпадат. Впрочем, във времето на пандемията, това нейно изискване не се спазваше, а приемът се осъществяваше на база оценки от държавните зрелостни изпити.

В проекта са дадени два варианта за прием:

– вариант едно: писмени конкурсни изпити, които проверяват знанията по български език и способността за логическо мислене. Те ще провеждат при условия и ред, определени от висшето училище;

– вариант две: оценката от матурата по български език и литература е задължителен балообразуващ елемент, а останалите определя висшето училище.

Висшите училища ще могат да признават взаимно приемните си изпити при условия и ред, определени от самите тях.

Извън петгодишното магистърско обучение по право се въвеждат и специализирани магистърски програми за завършили право у нас или в признати в България чужди висши училища. Допълнителните магистърски степени ще се придобиват за не по-малко от една година, минималният хорариум ще е 750 часа, ще са необходими 60 кредита. Приема ще определят висшите училища.

Обучение

Въвеждат се нови задължителни дисциплини – „Защита правата на човека“ и „Организация на правосъдието и правозащитните институции“. Хорариумът им ще е по 75 часа.

Увеличава се хорариумът по някои от сега изучаваните задължителни дисциплини. Административното право и процес се разделят и получават самостоятелен хорариум. Вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа „Административно право“ и 90 часа – „Административен процес“ (общо 165 часа). „Право на Европейския съюз“ вместо досегашните 75 часа ще се учи 120 часа. С 30 часа повече ще е обучението по „Наказателно процесуално право“ – 165 часа. 90 вместо 75 часа ще се учи „Вещно право“. Хорариумът по „Международно публично право“ се увеличава от 90 на 105 часа, а по „Данъчно право“ – от 75 на 105 ч.

Намалява се хорариумът по „История на държавата и правото“ на 75 часа при 90 часа сега и по „Финансово право“ – на 75 от 105 часа.

Всички 22 задължителни дисциплини и минималните им хорариуми според проектонаредбата:

Задължителна дисциплина	Хорариум
История на държавата и правото	75 часа
Обща теория на правото	105 часа
Конституционно право	135 часа
Гражданско право (обща част)	120 часа
Административно право	75 часа
Административен процес	90 часа
Вещно право	90 часа
Международно публично право	105 часа
Финансово право	75 часа
Облигационно право	165 часа
Наказателно право	180 часа
Семейно и наследствено право	105 часа
Международно частно право	105 часа
Трудово право	135 часа
Търговско право	165 часа
Осигурително право	75 часа
Гражданско процесуално право	180 часа
Наказателно процесуално право	165 часа
Данъчно право	105 часа
Право на Европейския съюз	120 часа
Защита правата на човека	75 часа
Организация на правосъдието и правозащитните институции	75 часа

В учебния план могат да се въвеждат и други задължителни дисциплини.

Часовете за лекции не могат да бъдат по-малко от половината хорариум.

Проектонаредбата изисква обучението да осигури придобиването на практически умения и компетентности, които изброява: формулиране и защитаване на правна теза; анализ на съдебната практика; решаване на казуси; извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи; академично писане; участие в дебати, реторика и съдебна реторика; подготовка и провеждане на преговори по юридически казус; подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи; професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие; юридическа професионална етика.

Висшите училища задължително трябва да включат в избираемите дисциплини „Римско частно право“, „Право на интелектуалната собственост“, „Криминалистика“, „Криминология“, „Банково право“, „Наказателно-изпълнително право“, „Правен режим на държавната служба“, „Правен режим на обществените поръчки“, „Потребителско право“, „Екологично право“, „Правен режим на здравеопазването“, „Правен режим на защита на конкуренцията“, „Правен режим на Вътрешния пазар на Европейския съюз“, „Реторика и академично писане“, „Юридическа етика“.

8 от дисциплините са нови. Сега задължително сред избираемите се включват“Римско частно право“, „Право на интелектуалната собственост“, „Криминалистика“, „Криминология“, „Банково право“, „Наказателно-изпълнително право“ и „Правен режим на държавната служба“.

Друго нововъведение ще задължи университетите да включат като избираема дисциплина и обучение по чужд език – общоезикова подготовка или специализирано обучение с юридическа насоченост, в зависимост от нивото на владеене.

Учебна практика

Увеличава се продължителността на учебната практика от две на четири седмици и се предвижда, че тя е задължителна от II до V курс и по дисциплини, изучавани през съответната година. Практическото обучение може да се осъществява в правни клиники към юридическите факултети. В тях студентите ще могат, освен да слушат лекции, да правят симулации и да работят с реални казуси.

Студентите, които участват в национални, европейски или международни състезания по право, в правни клиники, кръжоци и други форми на практически занимания ще имат право на определен брой кредити за това, по преценка на висшето училище. Ако не искат кредити, ще могат да се освободят от задължителната практика.

Единни национални изпити

Въвеждат се национални държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. Студентите ще се готвят по единен държавен конспект, утвърден от министъра на правосъдието.

„Единният държавен изпит е необходим, за да гарантираме, че студентите, които завършват „Право“ отговарят на единен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и трябва да сме сигурни, че „Отличен 6“. „Добър 4“ и „Среден 3“ във всички факултети означават едно и също“, коментира министър Йорданова пред „Лекс“.

В един и същи ден и час възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна ще решават един и същи казус на писмения си изпит. Изпитът е анонимен, провежда се в сградата на съответното висше училище, където учи студентът, и продължава 4 астрономически часа. При разработването на казусите комисията ще подготвя и отговори към тях, които ще се публикуват на сайта на Министерство на правосъдието в деня на провеждането на писмения изпит, след неговото приключване.

За държавен изпит ще се разработват три варианта на казус от комисия, определена чрез публичен жребий и назначена от правосъдния министър. Изпитният вариант ще се тегли в деня на изпита в Министерството на правосъдието.

Отговорите ще проверява държавна комисия. Тя ще обявява резултатите до 3 дни след изпита. Оценката е „издържал“ и „неиздържал“ и не подлежи на преразглеждане. Студентите ще имат право на достъп до писмените си работи.

Получилите оценка „издържал“ ще се допускат до устен изпит. Той ще се провежда в 14-дневен срок след обявяването на резултатите от писмения и ще се полага пред държавна изпитна комисия, която включва двама хабилитирани преподаватели, съответно по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки; един представител на практиката – съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд; прокурор от Върховната касационна прокуратура; прокурор от Върховната административна прокуратура или адвокат с юридически стаж не по-малко от 15 години. Комисията ще се назначава след публичен жребий измежду лицата, включени в списъците, със заповед на министъра на правосъдието.

Студентите ще се оценяват по шестобалната система.

Оценката и от устния изпит не подлежи на преразглеждане.

Издържалите и двата изпита ще получат диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“.

Държавните изпити ще се провеждат в две изпитни сесии в периода октомври–декември и март-май.

Проектонаредбата предвижда тя да влезе в сила от учебната 2023/2024 г., с изключение на изискването за съставяне на списъци с преподаватели за комисиите и на единен конспект за държавния изпит. Те ще са готови до 6 месеца след обнародването на наредбата в Държавен вестник.

Приетите студенти преди 2023 г. запазват своите права и валидността на положените от тях изпити.

Юридическите факултети и висшите училища трябва да променят учебните си планове в рамките на учебната 2022/2023 г.

 

 

 

 

 

Източник : / https://offnews.bg