Снежана : Докосвам се до стари икони, богослужебни книги, спомени и отчети

Пещера. В притвора на храм „Св. Димитър“ беше прохладно. Птиците вплитаха своите разкази от пролетта в песните си. Слънчевите лъчи пробили през клоните на боровете в църковния двор си играеха, като оставяха отпечатък върху зажаднялата за топлина земя. Не бях случайно тук. Имах среща с пещерка, която е посветила времето си да подреди стари икони, богослужебни книги, спомени и отчети на църковни деятели през годините, след последния ремонт на храма.

Младата жена се оказа приятен събеседник. Усмихната, с очи пълни с мир. Казва се Снежана Божилова.

Попитах как млад човек отделя от времето си в напрегнатото ежедневие за дело, с което и възрастен не би се заел.

-Реших да се заема с подреждането на библиотеката в църквата. Всичко беше в пълен хаос след ремонта. Гледката ме тормозеше. Не исках ценни икони и писания да се затрият. Първо се заех с почистването на старите икони. Част от тях са прибрани за съхранение след пожара в параклиса „Св. Неделя“. Исках да грейнат в предишния си вид. Да бъдат разпознати светците.

Имала си преживяване, когато си почиствала централната част на балкона над притвора (емпория).

-След това, което ми се случи мога да кажа, че иконите са живи. Когато човек е вярващ, дошъл в храма с чисти помисли и желание да свърши нещо добро, получаваш послание от някой светец. При мен се случи по време на ремонта. След като свърших работата си в църквата се прибрах. Заспала съм неусетно от умората. Присъни ми се Св. Димитър. В съня изглеждаше досущ като образът изографисан от незнаен иконописец на най- старата икона в Божия дом. Каза ми къде се намира иконата и ме помоли да я почистя. Сторих го без да подлагам на съмнение заръката. Усещането по-късно беше необяснимо. Куп „товари“ паднаха от плещите ми, получих отговори на въпроси, които ме мъчеха, намерих верен път. Водеше отново към Храма. Получавала съм напътствия и помощ от Св. Мина. Послушах  нейната заръка. Загърбих суетата, потърсих чистотата в хората с които контактувам, забравих злобата, недоволството, заживях в хармония с природата. Мога да кажа, че днес се чувствам прекрасно. Леко ми е на душата.

Какво разказват иконите до които се докосваш?

Казах, че са живи. Разказват те за пътя по който са минали. И те като нас, в радост и скръб са живеели. И трудности са ги терзаели. Но са следвали пътя оставен от Христос. От тях знам, че древните образи не бива да се подменят от сегашните художници. Трябва да ги различим от останалите хора когато ги срещнем, да ги познаем. Те са чисти.

 

Някои ще рече, че това е парче дърво и боя…

Така не бива. Икона се рисува, когато имаш дадено свише, преминава се през строг пост. Едва когато съзнанието е отворено, можеш ка положиш първия пласт боя. И да претвориш това, което богомолците трябва да видят в образа. Имало е молитва, молба да пресъздадеш личното си усещане за святост. Това е част от магията. А иконите след това помагат. И от тях струи светлина.

Какви хора идват насам, по пътя за Храма ?

-Всякакви.

Или пък такива, които не откриват търсеното по Земята?

-И такива идват. Но си личи. Човек пред църковните двери не се усеща, че не може да излъже. Застава такъв, какъвто е. И ако нещата се случат, той придобива друг образ. Това усещам аз като виждам хората, които идват да се помолят. Всяка човешка вяра е уникална. И е съизмерима с това как е скроен човек.

А насмогналите? Които донасят скъпи дарове тук. Не молят ли за индулгенция. За опрощение на греховете си?

-Сигурно в началото идват с такава потребност. Ако обаче продължат… виждаш как се променят за добро. Става чудо. Осезаемо е когато си наблюдателен. Радвам се когато такива хора се върнат там, където е мястото им. Има и други- по-бедни. Но по-лоши. По-лицемерни и притворни.

 

Пещерци добри християни ли са?

-Няма добър или лош християнин. Има забравили, но решени да поправят грешката си. Забелязвам, че когато дойде време трудно /като ковид пандемията/, когато злината не прави разлика между материалното състояние на хората, всеки търси утеха тук.

Пещера има право да се гордее с добре поддържани църкви и параклиси. Смяташ ли, че тези духовни двери пазят града ни от беди и бедствия?

-Така е. Тук няма катаклизми, престъпност, безработица, нищета. Градът ни е чист, подреден, хората живеят в мир и разбирателство. Когато живееш благочестиво, всички светци пазят твоя и на чуждите мир. И помагат в трудни моменти. Нужно е по-често да прекрачваме прага на църквата. Да сме смирени и последователни в личните си избори.

Защо има сълзи в очите ти сега? От разочарование, обида…

Защото ме е жал за хората, които са се загубили по собствена воля. Аз бях от тази категория. Успях все пак да се освободя от редица зависимости. Сега съм нов човек. Опитвам се да накарам и други да прогледнат. По- често отговорът е отрицателен. Уж сме с очи, а не виждаме. Тъжно ми е… Не коря никого.

Какво откриваш като подреждаш след ремонта тук?

Хиляди неща, които могат да докажат, че предците ни са искали да ни завещаят история, тоест- право да се гордеем с миналите времена. Не са го правили умишлено. Вероятно така е бил подреден живота в църквата. Важното е да знаем, че е съхранено и при нужда имаме възможността да се докоснем до наследството.

Има доказателства как са отчитани парите пред настоятелствата. Правени са подробни разчети за какво са разходвани средствата. Можеш да придобиеш представа с какви средства е живял свещенослужителя на храма. Ценност са иконите. Някои от тях са древни. Трудно е да различиш светията. Има хоругви и друга църковна утвар. Старая се всяко нещо да си намери мястото и да се запази по този начин.

С пожелание да завършим този разговор.

-Пожелавам на съгражданите си вяра- за доброто, което предстои. Нека добруват и да живеят в разбирателство. Късмет и успехи да ги спохождат. Нека Господ и светците пазят града и неговите жители!