Днес Елизабет Роузмънд Тейлър щеше да навърши 90 години

Тя била надарена с необичайна хубост – най-вече вниманието привличали очите й, защото били с особен, рядък син цвят с лавандулов оттенък. Затова ги наричали виолетови. Имала тъмни, двойни мигли – следствие на генетична мутация, които придавали допълнителна изразителност на нейния поглед, с който улови още в началото киноманите и ги държа в плен до самия си край – на 79 годишна възраст.

Удостоена е с Орден на Британската империя.

 

Смятана е за една от последните, ако не и за последната голяма звезда, излязла от старата холивудска студийна система. Лиз, както я наричат, (въпреки че не й допада това галено име) е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон. Въпреки че е родена като британка, родителите й Сара Сотерн и Франсис Лен Тейлър са американци, търговци на произведения на изкуството от Сейнт Луис, Мисури. Баща й е пристигнал в Лондон, за да създаде галерия. Майка й била театрална актриса, но се отказала от това призвание, когато се омъжила. Когато е на 3 години, Елизабет започва да взима уроци по балет.

 

 

Елизабет живее в Лондон до седемгодишна възраст – тогава семейството заминава за САЩ. Това става в момент, когато облаците на войната започват да се надигат над Европа през 1939 г. Те плават без баща й, който остава, за да доопакова някои от произведенията.

Тя и майка й се установяват в Лос Анджелис, мистър Тейлър пристига не след дълго. Приятел на семейството забеляза поразително красивата малка Елизабет и предложил да я заведат на кастинг.

Представянето й впечатлява ръководителите на „Universal Pictures“ дотолкова, че да подпишат договор с нея. Първото й участие на екрана е във филма „Всяка минута някой се ражда“ през 1942 година. Тогава тя е на десет години. „Universal“ се отказват от договора си с нея след този един филм, но тогава я взимат от „MGM“.

Първата продукция, която тя прави с това студио, е „Lassie Come Home“ (1943) и заради представянето й „MGM“ подписва договор с нея за цяла година. Тя има незначителни роли в следващите си два филма, „The White Cliffs of Dover“ (1944) и „Джейн Еър“ (1943)

Първата й значителна роля е в „Национално кадифе“, където си партнира с Мики Руни през 1944 г. Босли Кроутър от „Ню Йорк Таймс“ заявява, че „цялото ѝ присъствие на екрана е една освежаващата благодат“, докато Джеймс Еджи пише: „Тя е невероятна красавица – не знам и не ме интересува дали може да играе или не“.

Филмът е голям хит с приходи от над 4 милиона долара. Елизабет има дългосрочен договор с MGM и е тяхната детска топ звезда. През 50-те години на миналия век Елизабет се появява във филм след филм с предимно добри бокс офис резултати. Най-натоварената й година е 1954. Тогава тя е на 22 и дори на тази крехка възраст е била смятана за една от големите красавици в света. През 1955 г. се появява в хита „Гигантът“ (1956) с Джеймс Дийн.

За съжаление Дийн така и не вижда премиерата на филма, тъй като загива при автомобилна катастрофа през 1955 г. Следващата година Елизабет си партнира с Монтгомъри Клифт в „Окръг Рейнтри“ (1957), преувеличен епос, направен отчасти в Кентъки. Критиците го наричат сух като прах. Освен това Клифт е сериозно ранен по време на филма, а Тейлър му спасява живота. Той си тръгва от парти в дома й и претърпява почти фатална автомобилна катастрофа. Тя влиза в колата през задната врата, изпълзява до предната седалка и вади двата предни зъба от гърлото на Клифт, които щели да го задушат.

 

 

Лиз била близка приятелка на Монтгомъри Клифт до смъртта му през 1966 г. Той я наричал „Беси Мей“. Въпреки недостатъците на филма им и трагедията с катастрофата, Елизабет е номинирана за „Оскар“ за ролята си на южната красавица Сузана Дрейк. В нощта на наградите обаче статуетката отива при Джоан Удуърд за „Трите лица на Ева“ (1957).

През 1958 г. Елизабет прави култова роля като Маги Полайт в евъргрийна „Котка върху горещ ламаринен покрив“(1958). За да снима, тя се връща на работа седем месеца след като родила дъщеря си Лиза Тод.

Филмът получи възторжени отзиви от критиците и Елизабет е номинирана отново за „Оскар“ за най-добра актриса, но този път тя губи от Сюзън Хейуърд в „Искам да живея!“ (1958). През 1959 г. Елизабет се появява в друг мега хит и получава още една номинация за Оскар за „Внезапно, миналото лято“ (1959). За пореден път обаче наградата я подминава и акостира в ръцете на Симон Синьоре за „Room at the Top“ (1959).

 

 

Печели отличието за играта си в „Бътърфийлд 8“ (1960) като Глория Вандроус, момиче на повикване, което е свързано с женен мъж. Някои критици не харесвали филма, но не можели да пренебрегнат нейното изпълнение. След три години, през 1963 г. тя участва в „Клеопатра“, която беше една от най-скъпите продукции дотогава, а нейната заплата, 1 000 000 долара, сума, която за първи път се дава за роля. Завършването на филма отнело години, отчасти поради тежко заболяване, по време на което тя почти умира – през март 1961 г. тя развива почти фатална пневмония, която налага трахеотомия.

Тогава тя среща бъдещия си и пети съпруг Ричард Бъртън (предишните четирима са Конрад Хилтън, Майкъл Уайлдинг, Майк Тод, който загина при самолетна катастрофа, и Еди Фишър. Има и 13 годежа през живота си. Еди Фишър се жени за нея 3 часа и половина след развода с Деби Рейнолдс, която й е приятелка.

С Бъртън, който играе Марк Антоний, започват извънбрачна афера по време на снимките, което предизвиква скандал, но въпреки това се женят. Участват в 11 филма заедно. Ролята й на Клеопатра я прави по-известна от всякога.

 

 

През февруари 1997 г. Елизабет влиза в болницата за отстраняване на мозъчен тумор. Операцията е успешна. Що се отнася до личния й живот, тя се развежда с Бъртън през 1974 г., след 10 години брак, само за да се омъжи повторно за него през 1975 г. и да се разведе с него за постоянно през 1976 г. Тя има още двама съпрузи, американският сенатор Джон Уорнър и строителния работник Лари Фортенски, които срещна по време на рехабилитация.

През 1959 г. Тейлър се обръща към юдаизма и се идентифицира като еврейка през целия си живот, като е активна в еврейските каузи. Винаги е поддържала Израел.

След смъртта на своя приятел, актьорът Рок Хъдсън, през 1985 г., тя започва своя кръстоносен поход от името на страдащите от СПИН. Нейната организация за борба със СПИН – AMFAR събира 83 милиона долара през дванадесетте години след създаването си през 1985 г.

През 90-те години тя разработва и успешна серия от аромати.

 

 

Тейлър е родила и трите си биологични деца чрез Цезарово сечение. С Бъртън осиновяват дъщеря, Мария. Нейните биологични внуци са Лейла (р. 1971), Наоми (р. 1974) и Таркуин (р. 1989), от сина й Майкъл Уайлдинг-младши, Андрю (р. 1984) и Лоуел (р. 1992), от сина си Кристофър Едуард Уайлдинг и Куин (р. 1986) и Рис (р. 1991), от дъщеря й Лиза Тод.

 

 

По отношение на актьорските й дарби, винаги е била между „Осанна“ и „Разпнете я“, от филмовите критици. Някои я намират за изключителна актриса, други за посредствена.

Ричард Бъртън пише в дневниците си за приятелството й с Марлон Брандо, че вероятно се дължи на това, че двамата са станали твърде известни, твърде рано в живота си. По-късно двамата се сближават с Майкъл Джексън, който също е от тази група, на децата звезди.

Тя съобщава, че официално се оттегля от актьорството през 2003 година. Здравето й е колебливо. През 2004 година тя преминава лъчева терапия за базалноклетъчен карцином, форма на рак на кожата.

Страстта й към бижутата е пословична. През 2006 г. тя представи линия от диаманти и скъпоценни камъни, наречена „House of Taylor“. Твърди се, че дизайнът им е вдъхновен от определени любими скъпоценности от нейната собствена колекция. Тя всъщност написва книга на тема бижута и се смята за авторитет по темата. Съпрузите й подарявали безумно скъпи обеци, колиета, брошки и гривни, а самата тя също допринесла за създаването на колекция от 1778 бижута, които бяха продадени за повече от 150 милиона долара в „Christie’s Action“ след смъртта й.

Две години по-късно е хоспитализирана със сърдечна недостатъчност и пневмония и за кратко е на апарат за поддържане на живота. През 2009 година претърпява сърдечна операция заради спукана клапа.

Елизабет Тейлър си тръгва от ламаринения покрив на този свят на 23 март 2011 г. в Лос Анджелис от сърдечна недостатъчност. Тя спи вечния си сън в мемориалния парк „Forest Lawn“ в Глендейл, Калифорния.

Факти

Получава награда за житейски постижения на Американския филмов институт през 1993 година.

Има улица, кръстена на нея в Айова Сити.

Има 5 кукли Барби, направени по нейно подобие.

 

 

Тя беше избрана за 11-ата най-велика филмова звезда на всички времена от Entertainment Weekly.

Веднъж признава, че без болкоуспокоителни за нeя няма живот.

Появявала се е на корици на списание повече от 1000 пъти. За първи път се снима на 15 години за сп. „Life“.

В понеделник вечерта, 8 ноември 2010 г., „Мъжете в нейния живот“ на Анди Уорхол, картина от 1962 г., изобразяваща Елизабет Тейлър между съпрузи, беше продадена на търг в новата търговска зала на „Phillips de Pury & Company“ на Парк Авеню в Ню Йорк. Анонимен участник я купува за 63,3 милиона долара.

Цитати

„Храната е едно от най-големите удоволствия в живота – мразя диетите!“.

„Успехът е страхотен дезодорант. Той отнема всичките миризми от миналото“

„Ричард дойде на снимачната площадка и се приближи до мен и каза: „Някой някога казвал ли ти е, че си много красиво момиче?“ „Помислих си: O, великият любовник, велико остроумие, великият уелски интелектуалец, и той излиза с банална реплика! Но тогава забелязах, че ръцете му треперят, сякаш има парализа в събота вечер. Имаше най-лошия махмурлук, който някога съм виждала. И явно се страхуваше от мен. Просто се смилих за него. Разбрах, че наистина е човек. Това беше началото на нашата афера“.

„Имам емоциите на дете в тялото на жена. Бях хвърлена в това амплоа – да бъда женствена във филмите. Това ми причини дълги моменти на нещастие и съмнение“.

„Възходите и паденията, проблемите и стресът, заедно с цялото щастие, ми дадоха оптимизъм и надежда, защото съм живо доказателство за оцеляване. Преминах през неща, които биха повалили вол. Това ме изпълва с оптимизъм“.

„Монти беше най-емоционалният актьор, с когото съм работила. И това е заразно“, за Монгомъри Клифт

„Луда съм по сериала „Ред и закон“, гледала съм всички епизоди“.

„Филмът, с който се гордея най-много, е „Кой се страхува от Вирджиния Улф“.

„Искрено не се тревожа, че остарявам“.

„Вярвам, че можеш да си близо до Бог навсякъде“.

 

 

 

 

 

 

Източник : / https://life.dir.bg