Лично : Прощавай Кмете Козарев !

Тъжно ми е. Мъчно и мрачно ми е. Може би защото за първи път приживе се прощавам с Кмет. Стопанин на град, който си има всичко. Стопанин, който искаше още за да добруват хората. Спомням си. Трудно беше да разгадаеш какво мисли. Дали е доволен от това, което си свършил на работното си място, дали не си… Дали си добре, зле ли си ?

Нямаше гняв, укор, порицание. С очи казваше всичко. На всеки! И нещата се получаваха. Някак не ставаше да не се случи така, да не се свърши това,както настояваше Кмета. И по пътя вървяхме. Човек до човек в трудности и радости. Скромно.

Усмихнат, винаги с протегната десница, с блага дума, без грам укор. И вяра, щото сме хора. Това. Стига. За Човека.

С поклон. С уважение. С мисълта, че там, където ще иде ще бъде щастлив, спокоен, в своя ред. В пантеона на големите пещерци.

Прощавай Кмете! Боли!

Ако сме те обидили. Ако сме сторили проблем ! Прости ! Ще липсваш !

Не е сбогом!

Светъл път и никога забрава !

 

 

Д. Насков