На 3 февруари Българската църква чества Свети праведни Симеон

Според българската фолклорна традиция Зимният Симеоновден е един от най-лошите дни в годината

Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.

Раздават се питки за здраве на децата. Воловете се закичват с чемшир, впрягат се и с тях три пъти се обикалят нивите, за да родят в изобилие.

Имен ден празнуват Симеон, Симеонка, Симона, Симо, Мони, Мона, Моника

Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей ІІ Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил. На свети Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“.

Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещеник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител.

След три дни жреците започнали да се съветват кого да поставят вместо него и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.