Да си спомним за д-р Георги Ничев

През месец януари 2022 г. се навършват 100 години от рождението на д-р Георги Ничев

Пещера. Д-р Георги Борисов Ничев е роден на 30 януари 1922г. в Пещера. Следва и завършва стоматология в Медицинска академия – София през 1952 г. Специализира лицево-челюстна хирургия в ИСУЛ – София през 1965 г. От 1952 г. до 1958 г. работи като зъболекар в Медико – санитарна част при Баташки водносилов път – гр. Батак. От 1958 г. до 1960 г. работи като стоматолог в Районна болница – Пещера. Назначен е като Завеждащ стоматологично отделение. Не малко млади стоматолози дължат своето професионално ориентиране и израстване на неговата помощ и насърчаване.

Умира внезапно след дълъг работен ден на 14 февруари 1984 година.

Едно интервю на Васка Чапарова във в. „Родопска искра“ :

И този ден пред кабинета на д-р Георги Ничев търпеливо чакаха много хора. Поясних, че няма да лекувам зъбите си и влязох. И веднага изпитах угризение, че ще отнема време на този човек, за когото знаех, че продължава работния ден и след завършване на смяната, че умората за него е непознато понятие, че е опитен стоматолог и освен преките задължения, носи отговорността за работата на цялото стоматологично отделение към поликлиниката. Когато започнат да пишат за някого, то или му предстои юбилей, или ще се пенсионира. А Вие, без да подозирате, сте познали и двете. Разговорът някак неусетно потръгна. Работата, разбира се, не спря. Той непрекъснато шеташе между двата зъболекарски стола, даваше разпореждане на сестрата. И всичко това със завидна бързина, вещина и без сянка от умора и раздразнение. За всеки пациент намираше да каже добра дума, да се пошегува. И веднага се чувстваше онова облекчение, което и най-силните лекарства, и най-опитните ръце не можеха да сторят. За малко потокът от хора секна. Той се изправи, разкърши рамене и погледна през прозореца. Замълчахме. И в това мигновение може би се върна назад в годините.

– Кои от тях са Ви най-скъпи?
– Едва ли бих могъл да кажа. Всяка една е оставила нещо в сърцето ми.
– А тези, прекарани в гимназията?
– За тях винаги си спомням с добро. Луди глави бяхме. Не ги скланяхме пред неправдата. Казваха ни „черните овце“. Черни си бяхме, но за светли неща се борихме. Ремсовата ни група беше от десет души. Не се давахме на легионерите. Дори във футбола ги биехме. Проваляхме им замислите и все си бяхме с намалено поведение. Спомням си, провеждахме събрание по случай годишнината от Октомврийската революция. Някой ни беше проследил и разбрал какви „уроци учехме“ у съученика ни Димитър Портев. Арестуваха ни, „посъветваха“ ни с полицейски палки и ни изключиха. Завърших гимназия в Райково. А след това – в казармата. И там попаднах на ремсова група. Отново тайни сбирки,разяснителна работа сред войниците, привличането им в нашите редици. Няма да забравя Девети септември. Всички лекувахме. А после… на фронта.

– А там?
– Не може да се разкаже с няколко думи. Всичко беше на живот и смърт. Понякога си мислех, че някой от свистящите куршуми можеше да бъде фатален за мен, но изглежда съм роден под щастлива звезда.

Мълчаливия ни диалог прекъсна възрастен човек, на когото трябваше да се постави частична протеза. Учудих се като разбрах, че зъбите, на чието място ще се поставя протезата, още не са извадени. Процедурата трая съвсем кратко. Болните зъби бяха извадени, а на тяхно място поставени изкуствени. „Този начин на поставяне на изкуствени зъби наричаме имедиатна протеза. Предимствата са понятни, има и известни рискове, но за наша радост досега всички са сполучливи” – поясни
ни д-р Ничев.

Неволно си представих ентусиазирания студент по медицина, осемте трудови години на Баташкия водносилов път. След това
– на работа в Пещера. И така 30 години. От 1965 г. е завеждащ стоматологично отделение. Нови грижи и една голяма любов към колеги и болни съпътстват всекидневието му. И една мисъл – как да направи високоефективен труда на стоматолозите. Въвеждане на предкабинет, спешен кабинет, свободни прие- ми, рационални графици, разгръщане на наставни- ческото движение и съревнование – това изведе колектива на челно място в окръга, то помогна за излъчване на Районна болница – Пещера неколкократно за окръжен първенец.

– Вие говорите повече за колегите си, отколкото за себе си?
– Та какво съм аз без тях? Нали заедно воюваме за доброто и здравето на хората?!

– Вместо определените по график 12 души, през кабинета Ви се очаква да минат 32-ма. Не сели уморявате?
– Умората чувствам вкъщи. Защото тук съм мобилизиран и не мисля за нея.

– Какво е работата за Вас?
– Преди всичко себе- раздаване. Във всяка работа има творчество, в наша- та също. Ако престана да творя, значи съм загубен
за себе си и за другите.

– Отличен сте с „Орден на труда“ – сребърен и със значката „Отличник на МНЗ“. Гордеете ли се с тях?
– Да, обаче без да се възгордявам.

Навън притъмня. Тръгнах без да задам последния въпрос: „Защо пред кабинета Ви чакат толкова много хора?“ Зададох го на
тези, които бяха в коридора. Отговорите бяха лаконични, но прибавяха още съществени щрихи към портрета на този човек.

„Защото е искрен, прям, сърдечен, вещ в работата си. Безпогрешен в диагнозите.“

Една от сестрите сподели: „У него ценя преди всичко човечността. Умее да ръководи, грижи се за нашата квалификация, няма дистанция между него и пациентите. Помагана младите, учи ги.“

На тръгване си спомних последните му думи:
„Ако не е задължително, не пишете, не съм направил кой знае какво. Работя, давам от себе си на обществото, доколкото ми позволяват силите и толкоз.“

А когато си посветил живота на другите, в работата си гориш, за да бъде по-светло на този край тебе, за да облекчиш болката, да изсушиш сълзите в нечии очи. И когато за това получаваш признание и една-единствена дума „Благодаря!“… В такива случаи не се пише по задължение, а по съвест. Дали съм успяла топло и вдъхновено да разкажа за човека, за стоматолога, за новатора в областта на лицево-черепната хирургия д-р Георги Ничев, ще отсъдят тези, които са изпитали вълшебството на неговите ръце, целебния му хумор, добротата на едно голямо сърце.

 

Интервю на Васка Чапарова