На Игнажден пещерци започвали да празнуват Нова година

За мнозина, декември е най-вълшебният месец от годината. Разбира се, празниците имат нещо общо с това. Възрастните и децата в Пещера с нетърпение очаквали настъпването на зимните весели и светли празници.

Първо отдавали почит на св. Варвара /4 декември/. Стопанките месили погача с мед и я занасяли да се спее от попа в църквата. Пещерци смятали св. Варвара за покровителка на болестите, свързани с обриви, покровителка на плодородието и на домашните птици. Девойки обикаляли къщите и наричали за любов, щастие, берекет. „Варварките“, както ги наричани, били чакани с нетърпение във всеки дом.Изпращали ги, като им  давали брашно, сушени плодове и др.

На св. Сава /5 декември/, момите не работили. Не пипвали нищо през деня. Така се надявали и разчитали да имат добра свекърва. На св. Сава се правели магии за задомяване. Девойките пресявали брашно, като са обърнали ситото.

На Никулден /6 декември/, се яде риба. Популярни били рибниците. Празник имали търговците в града. Денят бил подходящ за освещаване на нов дом. Новодомците приготвяли курбан и стъкмявали подобаващо тържество. Смятало се, че денят е началото на същинската зима. Тези, които са претърпели произшествие през годината приготвяли и раздавали по комшиите курбан за здраве.

На св. Ана /9 декември/, се почитала светицата като покровителка на семейството и на майчинството. Младите жени и бременните не трябвало да работят на този ден. Поверието гласи, че така ще родят по-лесно. Пещерци считали деня на света Ана като празник на самодивите. Мъжете не бивало да излизат, за да не срещнат прекрасните, зли създания – самодиви.

На св. Спиридон  /12 декември/, се считало, че светецът е покровител на конете. Възрастните гадаели за времето според следващите 12 дни. Всеки ден отговарял на едни от месеците.

На св. Данаил / 17 декември/, никой не подхващал работа в къщата за да стане хубав сапуна. Пещерци се славели в околността с производството на лоен сапун. Сапунджииството спадало към старите пещерски занаяти. Развива се на базата на добитата лой от кози и овце и от примитивната технология на производство. Употребата на сода каустик още не била въведена. Използвали дървесна пепел от домакинствата за луга /зола/. От това време е останала приказката „сапун за пепел“.

На св. Модест  / 18 декември/ воловарите празнували в чест на светеца, защото е научил хората как да впрягат воловете. Който имал болно животно, се молел на св. Модест да го излекува.

На Игнажден / 20 декември / започвали същинските празници в града. Новата година започвала още на 20 декември. Приготвяли се постни ястия, пита, ошав, варена царевица, жито, картофи с праз, боб, зеле, лук и чесън,орехови ядки и задължително – мед. Силен израз имало полазването – какъв човек ще дойде пръв в дома. По него се гадае за годината. Добре е да се срещне човек с пълни ръце. А ако той е и с пълна душа – това е силен знак за добро бъдеще. На този ден имало важна забрана- да не се изнася нищо от къщата. Домакините „насаждали“ на този ден квачките в кокошарника.

На св. Анастасия / 22 декември/, се вярвало, че в къща, в която не се празнува св. Анастасия, е вероятно да се случи нещастие. Жените не трябвало да работят, защото ще се почерни дома на тази, която тъче, преде или пере.

На Бъдни вечер / 24 декември/, от ранна утрин децата в Пещера  тръгвали да коледуват в града. Чукали с коледниците си по портите на домовете. Стопаните ги дарявали с плодове, пестил, бонбони и стафиди. Не се пеели коледни песни, защото не съществувал подобен обичай. Обредните хлябове били три вида. Боговица – посветен на празника, друг – посветен на къщата, и трети – за коледарите.

На Коледа / 25, 26 и 27 декември/, пещерските родове си ходили на гости, или срещали такива в къщите си. Сутринта, рано на 25 декември, всички посещавали църквите за да присъстват на църковната служба, от която хората се връщали в къщи и започвали да празнуват. Трапезата била богата. Задължително е било да има прясна пита, свинско печено, баница, печена кокошка, млечна баница. Ако имало скреж по дърветата, то това било знак, че ще има изобилие.

На Стефановден / 27 декември/, празничните ритуали били свързани с магията на Рождество Христово. Празнували: Стефан, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и Цоньо.

Месец декември е изпълнен с празници и ритуали. Това е магичен месец, в който се подготвяме за новото и изпращаме старото. Нов живот, ново начало, нов късмет! Здраве и благоденствие за всички!