29 март 2024
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

За Църквата, Димитровден, табиетите и веселието на пещерци край нямало

peshtera stara

Пещера. Църквата „Св. Димитър“ е творба на Пещерската архитектурно строителна школа, израз на подема на възрожденския дух в Пещера. На мястото на малка неугледна и дървена църква „Св. Димитър“, пещерци със собствени сили и средства, с ентусиазъм и вдъхновение изграждат достойна за града катедрала.

Кузма Мичов като самобитен архитект изработва проекта на църквата, изградена от първомайстор Петър Казов, неговите братя и пещерски дюлгери с помощта и участието на цялото население.Разрешение за строежа е взето от османските власти от гръкоманинът Н. Торбоолу.

През пролетта на 1825 г. след отслужване на Великденската служба, започва събарянето на дървената църква, разчистване на терена и направа на невероятните за времето си дълбоки основи /3-4 метра/.

Въпреки участието на всички първомайстори и граждани, строителството продължава 6 години, тъй като през 1828 г.  избухва епидемия от чума, която трае до 1932 г. Голяма част от населението бяга в гората и строителството спира. През 1831 г. църквата е завършена и първата църковна служба е извършена на 26 октомври с.г.- Димитровден.

Църквата е с обща площ от 530 кв.м.-дължина 29.44 м. и ширина 18 метра. Покрита е с каменни плочи и с дървен под, сменени съответно с турски керемиди /1856/ и с мраморни плочи/1897/. Дървеният иконостас, изработен от пещерски дограмаджии,  заменен от иконостас, изработен е от резбари /1910/, чиито имена не достигат до нас.

Иконите са рисувани от Петър К. Захариев- тревненски зограф и Иван К. Вальов- самоковски зограф. Електрифицирана е през 1924 година. През 1974 г. е извършен основен ремонт.

Обявена е за паметник на културата.

На Димитровден пещерци посещавали църквата и се молели за здраве, благоденствие, мир и успех във всеки дом. Те се обличали граждански. носели „френски дрехи“ от шаяк и груб вълнен плат, някои от тях с капа или гугла на главата. По-младите и интелигенцията се пременяли с дрехи от ластикотин, габардин и лятно време с демикотон-тънък плат от вълна и памук. Старите хора продължавали да носят салтамарка и потури. Носели обувки, но само по празник или за църква. Пещера никога не е имала своя типична носия и някак леко преминава към модерните европейски дрехи.

Пещерци умеели да посрещат гости. Особено за имен ден. Рождени дни не се празнували. Н тежки трапези отрупани със зарзават, туршии, печено /предимно от птици/ и вино сядали да отбележат светлия повод. Във всяка пещерска къща имало приготвено сладко от най-различни плодове. „Може да има ока брашно в къщи, но винаги се намират по две оки сладко“, казвали пещерци, за да изтъкнат гостоприемството си.

На Димитровден разпускали ратаите, работниците и слугите. В „Горната махала“ на „Хорището“ /дн. ул. „Ал. Стамболийски“  ставало най-масовото публично забавление. Хорото ставало на четири ката. Ръченицата била малко популярна. Пеели се песни, люлеели се люлки, организирали се борби /гюреш/ между здравеняците от махалите. Най- обичано било „Касапското хоро“, но задължително след богат обяд с шиш кебап, вино и закачки.

 

Източник : Енциклопедичен речник на Пещера

Автор : Анастас Б. Пунев


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!