Ден на баба и на дядо

Този своеобразен празник от години се чества в над 30 държави по света

[dropcap]Д[/dropcap]енят е  3-ти октомври.  Защо обаче е нужен още един празник в календара ни? Защото бабите и дядовците ни заслужено се нареждат сред хората, които са се грижили за нас и продължават да се грижат и обичат и нашите деца.

Бабата и дядото си остават символ на стабилност, традиция, обичаи, на памет, на спокойствие и сигурност.

Практиката в нашата действителност показва, че ролята на бабата и дядото е особено важна, както в миналото, така и в настоящето. Днес все повече родители и в частност майки, нямат възможността да използват отпуската си по майчинство до край. Налага им се много по-рано да се върнат на работа, за да запазят позициите си там. В тази ситуация на помощ се отзовават именно баба и дядо.

Те притежават една привилегия спрямо мама и татко, има неписаното право, според което те глезят внучето, играят си с него, забавляват се, четат книжки и всичко това без да поемат основната отговорност за възпитанието и грижите за детето.

Бабите и дядовците на нашето време са активни, младеещи и прогресивни. Повечето от тях си имат хобита и се наслаждават на времето, прекарано с внуците.