28 март 2024
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

Грамота за Николина Барбутева за принос в читалищната общественополезна дейност

gramota barbuteva

Почетното отличие дойде за авторката след участието й в литературния конкурс „Моето читалище“

[dropcap]П[/dropcap]ещера- Райково. НЧ „Балкански просветител – 1871“ Райково удостои Николина Барбутева с почетна грамота по случай 150-годишния си юбилей и нейния принос в читалищната общественополезна дейност, за утвърждаване и съхраняване на възрожденските традиции.

В своята творба Барбутева акцентира върху доброволческата си дейност към родното читалище в Пещера и активността й през годините като дете на библиотеката.

Това е първо отличие за цялостен принос на авторката в своята просветителска дейност.

Целият текст на есето „Моето читалище“ може да прочетете тук:

 

Моето читалище

Читалището винаги е играло ключова роля в култирния живот на всяко населено място и то още от Възраждането. Не бихме могли да си представим какво би било в някои малки градчета и села, ако нямаше читалище. Къде хората биха се събирали, за да поддържат духа на изкуството и културата? Къде биха се събирали, за да се насладят на концерт, театрална пиеса, изложба или друго мероприятие? Толкова много таланти са тръгнали от родните им читалища и са стигнали до голямата сцена и големия екран.

Аз мога да кажа, че моя творчески и дори професионален път тръгна от родното ми читалище в Пещера. От малка обичам да чета и тази страст бе забелязана от главния библиотекар на нашето читалище – една активна и покровителстваща творците жена на име Богдана Сиракова. Тя винаги е насърчавала културния живот в нашия град и работи предимно с деца и младежи. Именно г-жа Сиракова забеляза в едно малко момиченце, редовен читател в библиотеката, любовта към книгата и желанието това дете един ден да се превърне в автор. Тя започна работа с това момиче, даде му ценни съвети, насоки, контакти и му съдейства по всякакъв начин, за да сбъдне мечтата си. Излишно е да казвам, че това съм аз.

С родното читалище в Пещера ме свързват толкова много спомени и дейности. То заема важна част в моя живот и сега. С читалището ни свързвам трескавата подготовка около всички представяния на мои книги, които бяха отпечатани именно там. Свързвам го със срещите с множество автори. Свързвам го с всички доброволчески дейности, в които съм се включвала – подредба и спасяване на книги, представяния на автори, инициативи за насърчаване на четенето, разпространение на творчеството на пещерски автори в България и чужбина, въвличането на ученици в мероприятията на читалището. Мога да изброявам още и ще пропусна много. Горда съм, че това малко читалище не е спряло да ми дава толкова много и сега, за да ме развива и превръща в успешна жена.

Аз съм едно от децата на библиотеката към пещерското читалище и нося това име с гордост. Много сме децата на библиотеката и читалището. От различни поколения сме, но се познаваме, поддържаме контакти и още работим за нашето читалище. Дори и възрастни, ние си оставаме неговите деца, защото то ни отгледа, възпита и израснахме между неговите стени. Създадох безценни контакти там, които сега смело използвам в творческата и професионалната си работа. Читалишето ми покажа, че в България има много млади и интелигентни хора, готови да съдействат, за да не угасва огънят на пробудата. Тези активни пещерци са гордост за всички нас и са едни от известните лица в града, даващи добър пример и принос. Те са едни съвременни будители. Перла в короната на пещерското читалище.

Толкова съм щастлива да виждам и сега колко много деца, юноши и хора на зряла възраст продължават да бъдат част от читалищния живот. Това обновява духа на нашия град. Никое културно събитие в града не би се случило без читалището, неговите работници, доброволците и всички, които радеят за просвета. Читалището е живият организъм на всяка общност.

Какво би било бъдещето на България, ако ги нямаше читалищата? Те са патриотични светилища още от епохата на Възраждането. Тези светини са знаели, че един народ не може да бъде истински свободен, ако не е първо пробуден. И всеки от най-малкия до най-големия, от най-учения до най-простия го е знаел. Образованието, културата, знанието са онези крепители на всеки народ. Без тях той тъне в бездната на пагубно и безмерно невежество. И сигурно в онези тъмни времена на робство тези първи будители не са знаели много за широкия свят, не са познавали всички творби в литературата, музиката, архитектурата или изящните изкуства, но са имали твърдост, че малкото, което знаят трябва да предадат на хората около тях. Това е дълг и осъзната отговорност. Знанието е дреха, която на всеки е по мярка, но някой трябва да ти я даде, да ти я нахлузи и сам ще усетиш колко си различен в новата си премяна. И вече сам знаеш, че после трябва да я предадеш на някой друг. Така се просвещава една нация.

Днешните читалищни дейци също са просветители. Всяко време си има своите предизвикателства, но и своите герои. Всеки човек отдаден на културата го прави безкористно, защото поне в България това не е поприще, от което можеш да трупаш доходи. Не и финансови. Много читалищни работници споделят колко е трудно да накарат някой да прекрачи прага на библиотеката и/или читалището. И все пак въпреки тези трудности, резултати има. Понякога са невидими, незначителни наглед, но с времето се усеща тяхното влияние. И в края на една кариера деецът може да види колко много е сторил през годините и че всичко е дало плод. Понякога не този, който е очаквал или по начина, по който си го е представял, но все пак го има. Времето е онзи фактор, който променя и показва какво въздействие сме оставили върху хората.

Това, което отчитам като особено важно днес в България е да не допускаме никое населено място да не остава без читалище, колкото и малко да е то. Защото пещерското читалище може да е това, което е дало на мен старт, но ако го нямаше … Какъв старт щях да имам тогава? Много по-трудно би било някой да ми подаде ръка, да ме насърчи и да повярва в мен, ако него го нямаше. Така че има толкова много талантливи хора, които заслужават да изявяват дарбите си и да имат поле за това. Едно читалище чрез своите разнообразни клубове изважда на бял свят много и разнообразни таланти. Учи ни как да се усъвършенстваме в област, която представлява интерес за нас. Показва ни колко талантлива нация сме и заслужаваме да споделяме таланти със света, за да му носим радост. Защото имаш ли талант, твоя отговорност е да го споделиш със света.

Читалищата са една самобитна българска творба, уникално родена в едни епохални времена за нашия народ. Отново нещо, с което се открояваме на фона на всички останали народи. Институция, която блести с просветителска светлина. Дала път на талантливи млади хора, дала сцена на множество идеи, сполотяваща съгражданите. Опора на толкова много хора, които нямат други контакти, освен тези създадени в родното читалище. Толкова самотни хора намират утеха в читалишните клубове, сбирки, сред читалишните дейци, които до един познават своите читатели и самодейци. Българската култура я има заради такива места и ще я има пак заради тях. Тя е оцеляла, развила се е, осъвременила се е и ще пребъде, защото жаждата за знания и култура няма да умре у българина никога.

А на моето малко читалище в Пещера мога само да благодаря до земи. То е моят трамплин като творец и човек. Онази подадена ръка, която извади на бял свят моите таланти. Мястото, което ме е направило успешен млад човек в България. Една от причините да пожелая да остана в моята родина. И да не съжалявам за избора си.

 


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!