НАП се захвана с доходите от онлайн продажби

[dropcap]О[/dropcap]т тази година данъчната администрация ще сложи в предварително попълнението от нея данни в декларациите за доходите на физическите лица и данните, с които разполага, за онлайн търговията. И досега всеки, който търгува със стоки в интернет в качеството си на физическо лице, е бил длъжен да декларира приходите от тази дейност и да плати данък от 15%. Сега данъчната администрация като услуга сама ще попълни данните за това.

Очаква се предварително попълнените декларации да са налични от 16 март.

Защо се прави

На пръв поглед изглежда, че тъкмо в годината, в която онлайн търговията в България получи особено силен тласък заради ограниченията, данъчните се опитват да съберат всички възможни приходи, свързани с това. От приходната администрация обаче казват, че от няколко години следят по-изкъсо тази търговска дейност и по-конкретно, когато тя се практикува от физически лица, които не са регистрирарни като търговци.

Първоначалният анализ на приходната администрация е от 2014 г. и показва, че физическите лица в най-висока степен укриват доходи от онлайн търговия, като е установено, че за 2012 г. на практика 100% от физическите лица, извършващи продажби по интернет, не плащат дължимите данъци и осигурителни вноски за този вид дейност. И макар че делът на укритите приходи от онлайн продажби, извършвани от физически лица е само 10% от всички укрити приходи от интернет търговия в България, степента на риск е най-висока именно при тези хора, посочва анализът.

Като цяло потенциалната щета от „проявлението на този риск“ е оценена на почти 250 млн. лв. загубени приходи за бюджета за 2019 г., като се очаква тази сума да е по-висока за 2020 г. По груби оценки, макар още да не е готов анализът, сумата ще надхвърли 300 млн. лв. в пандемичната година.

След ревизии, проверки и др. действия в периода 2015 – 2020 г. е установено, че както контролните действия, така и телефонните кампании за информиране на физическите лица за задължението им да подадат декларация са много резултатни и ефективни за промяна на поведението на точно тази група, посочват от НАП. „Това означава, че основните причини за неспазване при физическите лица са именно недоброто познаване на законодателството и трудностите при попълването и подаването на декларации. В тази връзка НАП въвежда от тази година автоматизирано предварително попълване на данни в годишната данъчна декларация за извършени дистанционни продажби от физическите лица, на основата на събираните и обработвани данни за доставките през куриерските фирми, както и при използването на други данни, налични в НАП“, посочват от там.

В декларациите е напълно реалистично да се появят попълнени данните и от единични продажби на подаващите ги. Те имат право да ги изтрият, тъй като не подлежат нито на деклариране, нито на облагане, напомнят от данъчната администрация. Отчитат, че след проверки и позвънявания между 2013 и 2018 г. рязко са се увеличили физическите лица, които декларират навреме доходите си от интернет търговия. Тоест, без да се налага от НАП да им звънят отново.

Последното води до облагане на целия „забравен“ да бъде деклариран доход заедно с лихвите. Само за 2-3 месеца миналата година „доброволно“ след вежливо напомняне от агенцията, са подадени декларации за 25 млн. лв. доходи от онлайн търговия от физически лица. От НАП посочват, че хората, които търгуват редовно онлайн, е по-добре да се регистрират като търговци, защото тогава ще ползват по-изгодно за тях облагане на доходите от дейността.

Колко се купува, колко се продава

По данни на НСИ през 2019 г. едва 11% от компаниите са осъществявали някакви продажби онлайн. Обобщаваната от Евростат информация пък сочи, че за последните 5 години (2015-2019 г.) електронната търговия допринася за едва 4-5% от оборотите на бизнеса при средно за ЕС 16-18% за периода. През 2019 г. едва една пета от българите (22%) са купували стоки и услуги по интернет на фона на близо две трети (63%) от европейците.

Година по-късно вече 30.9% от българите са пазарували онлайн, показват данните на статистиката. Процентът за градовете е дори 35.4%, а за селата – 18%. Предприятията, продавали стоки онлайн, са почти колкото и година по-рано – 10.9%, въпреки че търговци, които не са планирали да се развиват онлайн, направиха такива стъпки през миналата година в опит да запазят клиентите си.

 

 

Източник : / https://www.dnevnik.bg