16 октомври 2021
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

На 19 февруари се навършват 55 години от смъртта на Йордан Ковачев
Йордан Ковачев

yordan kovachev

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Йордан Методиев Ковачев е поет, преводач и юрист, както и виден български толстоист предан на       идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, активен обществен и политически деец, основател на Лигата за защита на човешките права в България.

Йордан Ковачев е роден на 18 октомври 1895 г. в гр. Пещера, в семейство на македонски изселници. Завършва основно образование в Пещера, гимназия в Пловдив през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив.

Първото му стихотворение „Есенна пролет” е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро” е издадена 1924 г. Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода” 1923-1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот” 1935-1949 г.  Сътрудничи в сп. „Възраждане” 1918-1934 г., вестниците „Светлоструй”, „Мисъл и воля”, „Мисъл”, „Литературен глас” и др. Председател е на Съюза на писателите от провинцията в България (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) 1934-1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите демократи със седалище Париж.

От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското. Той е един от основателите на Българския вегетариански съюз през 1914 г., на Българското вегетарианско кооперативно дружество през 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр /днес кв. Прослав – Пловдив/. Участва в въздържателното, есперантското дружества.

От 1928 г. е член на „Интернационала на борците против войната” със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г., където се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия – 1947 г. Това е организация, която обявява войната и приготовленията за война за престъпления срещу човечеството.  Застава на активна позиция против расизма и антисемитизма, като през 1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в Германия евреи.

Йордан Ковачев е най-видния представител на българския толстоизъм. Среща се със секретарят на Лев Толстой, Валентин  Булгаков когато посещава България през 1924 г.. Гостува на видния руски толстоист Павел  Бирюков в Женева. На симпозиум в Русия, посветен на 130-ата годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник заявява: „На Запад съществува мнението, че най-добрият познавач на творчеството на Толстой и толстоизма извън границите на Русия е българинът Йордан Ковачев”.

Адвокат е от 1920 г. Защитава  български толстоисти заради отказа им от военна служба  . Защитник е и на Трифон Кунев и Никола Д. Петков, но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери . Привърженик е  на БЗНС. Като кандидат за народен представител през 1938 г. е интерниран в Несебър за да се осуети избирането му. След 9 септември 1944 г. е избран  за депутат на Обединената Опозиция в VI Велико Народно събрание  като присъства в работата му до 26 август 1947 година . След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 1947 – 1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене през 1951 – 1952 г. и 1957 – 1958 г. Заради него членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието, подписано от 15 британски парламентаристи гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни…“ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве.

 

Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от  руски. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на IX Народно събрание.

                                                  

 

  Георги Шопов

 


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия