Пещера била прочута с розовите си градини и с ул. „Ви-Ти“

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Знаете ли, че Пещера е била прочута със своите розови градини и добитото от тях розово масло?

Пещерци толкова се гордеели с този факт, че си измислили и улица, която кръстили „Ви- Ти“. По спомени на историкът- краевед Стефан Попчев тя започвала от моста на Стара река до бившия четкарски цех и стигала до жълтите къщи /Пъдарница/ . Това е днешната улица „Христо Ботев“.

Историята гласи, че от двете страни на улицата били насадени розови храсти. Когато започвал периода на масов цъфтеж, улицата  се оживявала. По нея се разхождали млади, влюбени двойки. Гледката била трогваща за останалите минувачи. Традицията гласяла всяка мома да получи роза в любим цвят в знак на уважение и обич. Случвало се запознанствата да започват в началото на трасето когато момичето и момчето си говорили на „Вие“, а в края на улицата обичайно разговорите приключвали на „Ти“. Не е ясно на кого е хрумнала идеята от тези две обръщения да се измисли и самото име „Ви- Ти“.

А розите в Пещера пристигнали по интересен начин. Това се случило през първата половина на 19-век. Майсторът – дюлгерин Кръстю / Кънчо/ Сотиров, пострадал от злополука в Казанлък, пренася първите корени гюл през 1846г. Розовите градини се разполагат в местността „Гюлищата“ /дн. блокове на ВЕЦ Пещера/, от двете страни на днешния път за Пазарджик, в дн. „Червен квартал“ и в местностите под ЖП гара- Пещера.

„Освен в Брацигово, другаде по Родопите , освен в близката Пещера , не се произвежда тая в това време, тъй много изнасяна стока“ ще напише Константин Иречек. Наличието на няколко розоварни в града показва, че розовата култура е преминала през периода на експериментиране и е добила промишлено значение, пише в своята Енциклопедия Анастас Б. Пунев. Добивът на масло е по-малък от съседно Брацигово поради факта, че в Пещера се отглеждат големи масиви с лозови насаждения.

На-ранните статистически данни сочат, че през 1889г. в Татар Пазарджишко има има 1.007 уврата розови градини, от тях 925 уврата в Пещерска околия и останалите 82 уврата в Т. Пазарджишка и Панагюрска околия.

През 1908г. розовите насаждения са 72 дка. До 1915г. те нарастват на 128 дка. По данни на Министерството на земеделието и държавните имоти към 1927 г. за Пещерска околия са събрани 50 000кг. розов цвят и добити 4.000 мускала розово масло.

Розоварните / гюлпаните/ са 10, за преработка на розов цвят в масло. Имат от 2 до 6 казана и обработват собствен и на други производители цвят. Разположени са в „Сивата махала“. За охлаждане се ползала течащата вода през града  или от м. „Църнево“. През 1896г. Пещерска околия произвежда 172кг. розово масло или 6% от произведеното в страната. Пазарната цена се движела и била непостоянна. Един мускал /стъклено шишенце със съдържание от драм и половина, което е равно на 5 грама/ розово масло се добива от 35-40кг. розов цвят.

Постепенно грижите за насажденията намаляват, храстите биват нападнати от болести, които намаляват добива и пласментът на българско розово масло с компроментиран от фалшификации с тереше /масло-азиатска смола/.

 

Пещерските розови градини се превръщат в ниви за тютюн или овощни градини. С тази култура в Пещера окончателно е приключено. До 1937г. се намират откъслечни сведения за производство на розов цвят и масло.