А. Пунев : Стара река е природен дар и богатство за Пещера, но градът не веднъж е пострадвал жестоко от нея

Пещера. Стара река е природен дар и богатство за Пещера, но градът не веднъж е пострадвал жестоко от нея. Това пише Анастас Пунев в своя Енциклопедичен речник на Пещера. Големият наклон /увес/ , тясното корито, стръмните брегове, всичко това дава възможност при големи и проливни дъждове или топене на снеговете водните количества бързо да нарастват и да се превърнат в стихия помитаща всичко пред себе си.

Известни са няколко по- големи наводнения, като тези на 14 юли 1907 г. и на 12 август същата година.  Всички известни наводнения обаче бледнеят пред станалото на 17 и 18 юни 1911 г.

Проливният дъжда започнал на 16 юни – четвъртък, продължава да вали в петък и събота. На 17 юни- сутринта е измерен валеж в Пещера от 62 л. кв. м. На 17 юни- сутринта падналото количество дъждовна вода е било 77 л. кв. м. Стара река приижда буйна и влачи огромни изкоренени дървета, дъски, греди, добитък, едри камъни и помита всичко по пътя си- воденици, чаркове, складове, къщи, земеделски имоти. В града настава страшна паника, а дъжда продължава да вали, продължава да пише историкът- краевед.

Чаршийската улица / дн. “ Димитър Горов“ / е напълно потопена под водите, а наводненията в централната градска част са повсеместни. Загубите причинени от природното бедствие се оценяват на 600 000 лева. Отнесена е сцената от читалищната сграда, част от сградата на Общината / днес : бившата фирма „Чико“ до моста за поликлиниката/, всички мостове по пътя Батак- Пещера, железният мост при дървото Кавака, около 200 дка ливади са унищожени изцяло, отнесени са дюкяните на Димитър Банков, Иван Кьосеиванов, Димитър Реков, Георги Киряков, Коста Андонов, кафенето на Христо Къчев / Бея/, фурната на Стоян Чешмеджиев, къщите на Петър Теленчев, Петър Лазаров, Атанас Христосков, Петър Кехайов и др.

Градът е съсипан.

Въпреки апелите на народния представител Михаил Такев до правителството и печата, няма открити сведения да е получена държавна помощ за възстановяване на щетите в града. Всичко е оставено на собствените сили на пещерци, които поддържат опозиционната Община с кмет Благой К. Пунев / 1876-1954/.

Авторът е оставил информация за още няколко сериозни катаклизми след проливни дъждове на територията на Пещера.

На 7 и 8 ноември 1896г. водата повлича моста на пътя за Батак и няколко къщи. Обилни пролетни дъждове и топене на снеговете предизвикват подобно наводнение на 12 април 1900 г. , когато са нанесени значителни щети на воденици и частни домове в близост до коритото на Стара река.

В неделния ден на 4 август 1929 г., когато градът е пуст водната стихия удря Пещера внезапно. Малкото очевидци тогава разказват за стена от вода, която нахлува по коритото на реката, носейки със себе си сгради, камъни, дървета и каруци. Запомнен е грохотът от търкалящите се огромни скални късове в района на днешната сграда на съда. Там е била построена шатрата на цирк „Яничек“, която е отнесена от водната стихия.

Отворите на железния мост при Кавака се задръстват от стволовете на повалени дървета и водата тръгва по днешната улица “ Д. Горов“ и ул. „Д. Такев“. Отнесени са частни домове, дюкяни, работилници. Пътната настилка по пътя до Батак е срутена на няколко места. Това изглежда е най- голямото наводнение, по- голямо от това през 1911 година, защото държавата спешно отпуска помощ за възстановяване в размер на 1 100 000 лева за укрепване на речното корито, при реално необходими 2 200 000 лева.

Наводнение има и през 1931 година, но щетите са значително по- малко поради укрепеното корито в градската част, както и по пътя Пещера- Батак. Подобни наводнения са записани от Пунев през 1941г., 1953 г. и през 1957 г., когато водата отнася сградите на околийския промкомбинат, килимарския и четкарски цех в Пещера. Причинените щети се оценяват на повече от 2 000 000 лева.