Мнението на един учител за онлайн обучението

Пещера. Живеем в смутни времена. Няма област от нашия живот, която да не е засегната от
настоящата пандемия. Това касае и образованието – една вечно деликатна тема за
нашето общество.

През март месец тази година за първи път се сблъскахме с феномена онлайн
обучение. В началото нито директори, нито учители, нито ученици, нито родители бяха
сигурни как ще се случат нещата и какво развитие ще имат. И все пак и това мина,
както се казва. Оказа се, че дистанционното обучение има своите предимства и
недостатъци. Може би в състоянието на епидемия беше единственият възможен начин
за преподаване, но в никакъв случай не бе лек.

От дълги години се говори как онлайн обучението ще замени реалното преподаване в
класната стая и все си мислехме, че това време е далече. Обикновено промените идват
бързо, ненадейно и не когато сме ги планирали. Дистанционното обучение не беше
планирано. То беше наложено изведнъж.

С настъпването на новата учебна 2020/2021 г. много мои колеги включително и аз се
надявахме онлайн обучението да ни подмине. Смятаме, че контактът с децата в
училище е незаменим. Най-полезни сме сред тях и само по този начин може да се
осъществи образователно-възпитателния процес пълноценно. Не че не се справихме „и
по другия начин“, но възприемаме за най-полезна ролята на учителя сред учениците му.
Децата също имат нужда да прекарват време в училище със съученци и учители.

В училищната среда могат да се зародят приятелства, отношения, приятни моменти и
спомени. Изолацията ни прави асоциални и забравяме как да общуваме. Живеем във
време, когато сме забравили удоволствието от реалното общуване и сме го заменили с
виртуално още от невръстна възраст.

В интернет през последните седмици се тиражира мнението, че около 70-80% от
българските учители желаят преминаване изцяло към онлайн обучение. Коментарите
под подобни статии в повечето случаи не подкрепят тази теза, което ме радва. Дълбоко
се съмнявам, че тези проценти кореспондират с реалността. Всеки учител знае, че успех
се постига най-добре в личен контакт с децата. Ако само разчитаме на онлайн
преподаването, на какви кадри още очакваме да се радваме след време?

Представете си един лекар завършил дистанционно. Ще искате ли да бъдете лекуван от такъв човек?
Зная, че ще има и опоненти на моята теза и може би това ще са хора изплашени от
черната статистика, която слушаме по новините, но доколко тя е действителна?

Новините се диктуват от политическата конюнктура, а знаем, че тя обича да си играе
със страха на хората, защото така се управлява по-лесно масата. А на мен лично
сегашната ситуация ми се струва като по сюжет на Оруел. Не мислите ли? А повечето
от нас знаят как завършва книгата „1984“ от този автор.