Пипи Дългото чорапче на 75 години!

И тралала, хопсала: Пипи Дългото чорапче е завинаги на девет.

Множество поколения от цял свят и днес могат да изрецитират цялото й име: Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия чорап, някога страшилище на моретата, а понастоящем негърски крал.

Червенокосата остроумница, надарена с нечовешки сили, за първи път се ражда на хартия на 21 май 1944 г. Първият разказ за Пипи е специален подарък за дъщерята на писателката Астрид Линдгрен. Многократно авторката разказва как появата на Пипи е свързана с дъщеря й, Карин. През зимата на 1941 г. малката Карин се простудява и за утешение иска от майка си да й разкаже приказка. Когато майка й я пита „Каква приказка?“, момиченцето отговаря „Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче!“ (персонаж, който тя току що си била измислила). А останалото е история… „Пипи…“ е първата публикувана книга на Линдгрен, която ѝ носи голяма популярност. Тя е преведена на 70 езика. На книжния пазар са излезли повече от 60 милиона екземпляра.  През 2014 г. Швеция определя появата й за най-важното културно събитие за последните 150 г. Всъщност, не всички одобряват непобедимата и неустоимо чаровна луничава Пипи. Някои я наричат антигероиня. Според тях в книгите за луничавото момиченце липсата на педагогичност. Те смятат, че подобни непослушни момиченца ще доведат до хаос в обществото.

Пипи е дързък персонаж, който учи как да бъдете най-уникалната и неподправена версия на самите себе си. Онова авантюристично, изобретателно, с ожулени колене и обсипано с лунички детство, което всеки трябва да запази в себе си, когато е на 9, на 35, че дори и на 70 години.

Пипи може да вдигне врата, върху която са качени кон, четирима моряци и две деца, но пък:

 „Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.”

*

„Тя продължи през дълбоките преспи, които ѝ стигаха чак до кръста. Конят я следваше послушно.
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.”

*

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.”

*

 „Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?”

*

 „Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”

*

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.”

*
„Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“

Книгата „Пипи Дългото чорапче” на български език е издадена през 1968 г. и претърпява множество издания.

Астрид Линдгрен има твърда и ясно изявена обществена позиция спрямо детското възпитание. Авторката е известна и с подкрепата на правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца. С дейността си допринася за формиране на граждански нагласи към обществено значими проблеми:
70-те години на миналия век се славят с факта, че родителите смятали за нещо нормално да бият децата си с възпитателна цел. По време на целия си живот Астрид Линдгрен проповядвала колко е фатално домашното насилие за формирането на здрава личност. През 1978 г. писателката държи известното си слово „Никога повече насилие“ във Франкфурт на Майн, а на следващата година в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата.