19 октомври 2021
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

Откровено от мастилницата…
Снимка : pixabay

Димитър Насков06:36 | 25 септември, 20203min
kniga

Те са трима млади автори от гр.Пещера и са част от Литературен клуб „Искри“ към НЧ „Развитие – 1873“. Освен словото, градът и клуба, в който членуват, тях ги свързва и друго – те издадоха своите дебютни книги в ИК „Многоточие“.

Представям ви Памела Мекушина, Веселина Пепеланова и Христо Милчев в среща-разговор с тях.

Здравейте, искрици на словото!

 Памела, ти издаде дебютната си стихосбирка „Буря, наречена Любов“.  Моля, представи се пред читателите накратко.

Родена съм през 1999г. в гр. Пещера. Средното си образование завърших в пещерската професионална гимназия „Атанас Ченгелев“. В момента съм студентка в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност Български език и история. През 2019г. участвах в издаването на литературния сборник „Дебюти“, заедно с още двама автори. Тази година издадох първата си самостоятелна стихосбирка, носеща заглавието на първото  ми стихотворения  – „Буря, наречена Любов“, за което благодаря на ИК “Многоточие“ за добрата работа.

Участва в международната инициатива „Българско слово без граници“, която библиотеката провежда от миналата година, както и в една от летните инициативи на „Лятна романтика с дъх на ароматно кафе“ на комплекс „Плажа“. Какво те накара да се включиш в тях  и научи ли нещо за себе си от тези прояви?

Реших да се включа в инициативите, защото те са нещо ново за мен, интересни са и смятам, че хората, които са се докоснали до творбите ни, са изпитали вълнението, което носят те. Инициативите дават възможност на авторите, да покажат таланта си. За себе си научих, че не трябва да се притеснявам от това, дали хората ще ме харесат. Всеки един човек е индивидуален за себе си. Хората харесваме неща, близки до нас самите.  Малцина харесваме различното.

Да, малцина харесваме различното… Беше споменала преди, че са те вдъхновявали авторите Йордан Йовков, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов. Кога всъщност написа първото си стихотворение, навярно е бил различен от днешния слънчев следобед, или утрин?

Много интересен въпрос! Благодаря за него! Спомням си и до днес – беше 17 август 2015 г. В един дъждовен следобед, седнах на прозореца, гледайки дъжда и започнах да пиша. От този дъжд се роди „Буря, наречена Любов“.

Памела, ти ми сподели, че мечтаеш да станеш журналист, да пишеш книги и да помагаш на хората. Може би неслучайно ти прегърна първата си книга в един светъл празничен ден – Вяра, Надежда и Любов. На кого искаш да помогнеш с първата си издадена книга?

С първата си книга искам да помогна на един млад живот – Иво Христов. Това момче има уникален талант! Той също е автор. Издал е много книги, въпреки че всекидневно се бори за живота си, той не се отказва да твори! Всеки човек заслужава втори шанс, втори живот. Ако можем да помогнем, нека го направим.

 

Да, животът е една борба. Радвам се, че има такива добри хора като теб. И нека, както българското слово е без граници, да няма граници и пулсът на добрите хора. Пожелай нещо на своите читатели и ни представи едно твое лятно настроение в рими. Всъщност ще ти подскажа със заглавието на едно любимо. Август…

Пожелавам на читателите да бъдат здрави, щастливи, обичани и да грабят с пълни шепи от живота!

Август

Ако август беше мъж, щеше да е тъмнокос.

С тен леко шоколадов.

И със загадъчна усмивка, скрита от брада.

Ако август беше мъж, щеше да е тъмноок,

да лежи на морския бряг, покрит с пясък леко влажен.

Потопен в наслада от питие,

докосващ се до прохладен бриз пред безкрайното море.

Ако август си ти, ела и ме отведи.

Благодаря, Памела! А сега искам да ви представя най-младия автор в „Многоточие“, както и в Литературен клуб „Искри“. Тя е само на 18 години, а дебютната ѝ книга „Думите, които не казах на глас“ е една сбъдната мечта.

Веселина, представи се пред читателите. Коя е Веселина Пепеланова?

Здравейте! Казвам се Веселина, на 18 години от град Пещера. Тази година завърших в ПГХВТ „Атанас Ченгелев“ и през следващата година смятам да следвам в ПУ „Паисий Хилендарски“. Тази година за мен беше много специална и изпълнена с вълнение. Бях абитуриентка и издадох първата си стихосбирка, за която мечтая от дете. Пиша от малка.  Първата си творба написах, когато бях на 12. Оттогава започвах да мечтая един ден да видя моето име на корицата на книга.

За всички нас книгите са добър приятел, от които научаваме много. Кой е любимият ти автор, който мислиш, че ти е дал всъщност основа, за да твориш?

Българските автори дават наистина много добър пример на младите читатели, част от които стават писатели, следвайки техните стъпки. Много харесвам произведенията на Йордан Йовков и Атанас Далчев, но любимият ми автор е Елисавета Багряна, защото има прекрасни творби. Тази, която ми допада най-много е „Ти искаше…“

Четенето на книги според теб полезно ли е за пишещите? Интересно ми е кое е любимото ти мястото, където обичаш да четеш?

Разбира се, че е полезно. По този начин младите автори се вдъхновяват и намират муза чрез редовете на по-опитните от тях. Обичам да чета най-вече вкъщи, през дъждовното време, на фона на тиха музика. Така забравям за проблемите си и си почивам.

Ти си била доброволец в библиотеката на НЧ „Развитие – 1873“ и си чела на по-малките книги с приказки. Та това е подобно като да си на своя премиера. Какво виждаше в очите на слушащите те, докато четеше? И какво би искала да видиш сега на представяне на твоята книга?

В очите на децата, на които четях, виждах искри. Бяха усмихнати и се радваха на това, че някой им чете интересни детски приказки с желание. На представянето на книгата си бих искала да видя същото – хора, които обичат да четат и се радват на младите писатели. Искам да видя и млади хора, които се интересуват от литература и не са забравили книгите.

С каква дума или метафора би изрекла живота, такъв, какъвто го усеща в момента едно  осемнадесет годишно момиче?

Непредсказуем, защото не знаеш какво може да се случи в следващия момент и както тъгата, така и щастието, могат да те чакат зад ъгъла.

Пожелай нещо на децата в България и моля да ни споделиш една твоя авторска творба, която искаш всички да я чуят.

Пожелавам им да бъдат здрави и усмихнати, да откриват щастието в малките неща и да не забравят да четат!

Книга

– Какво си ти?

– Аз ли? Аз съм книга!

– Книга ли, но какво представляваш?

– Аз се чета, понякога съм романтична, драматична, фантастична, мога да бъда тъжна, но мога да бъда и приказка за деца и възрастни. Аз съм това, което вие децата сте забравили… Аз съм това, което навремето родителите четяха на децата си преди да заспят, а сега им пускат клипчета… Аз съм това, което липсва днес, което може да разкаже много повече от един филм, сериал, клип… Аз съм това, от което може да научиш много за живота, любовта и понякога за себе си, което може да те накара да се смееш или да те натъжи…

Когато ме четеш, ти сам ще ме създадеш в твоя ум, ще ми създадеш лик и ще се запознаеш с мен… Може да научиш много неща от мен и да се запознаеш с твоето въображение… Сега, ако искаш, след като прочетеш това, отвори книга и ми кажи, дали съм била права?

Благодаря, Веселина!

А сега ще ви представя един автор – Христо Милчев. Той е роден  през 1989 г. Завършва средно образование в ПГХВТ „Атанас Ченгелев“  в Пещера, а висшето си образование в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София със специалност Драматургия. Милчев редовно участва в културните мероприятия на читалището в града, както и в тематични конкурси. Неговият разказ „Междупланетна любов“ е номиниран в конкурса на „Марсианско общество“ и е издаден в сборника “ Дебюти“. Вече е факт първата му книга, озаглавена „Фирма създател на чуден приятел“, която е стихотворна повест и е насочена към тийнейджърите.

Христо, защо поезия за юноши? В нея си пресъздал по нов начин израстването на тийнейджърите. Подскажи накратко на читателите за какво се разказва в книгата, за мен беше много интересно, след като я прочетох.

В книгата се разказва за едно момче, което е раздвоено в любовта си между две момичета – едно земно и друго не толкова земно. Накрая научава урока си, че човек се учи да обича, когато печели от загубите си. Реших да пиша за тийнейджъри, защото в тях виждам заряд и някаква вътрешна борба между невинността и пошлостта. За жалост мисля, че пошлостта и нихилизмът в повечето случаи печелят душата им и ми е интересно да проследя тази битка, както и да опиша малкото хора, които запазват своята доброта или поне се борят да я запазят.

Тази книга,  четейки я, човек трябва да вникне в действието и сюжета и да я разгадава постепенно. Така ли разгадаваш и самия живот с делниците и празниците?

Смятам, че хубавият разказ е този, който е многопластов, пълен със символика и препратки към други литературни произведения. По този начин творбата става интересна задача за читателя, която го глозга да я разгадае и няколко пъти се връща към нейното прочитане. Най-важното е писателят да има връзка с читателя чрез думи и да го води галантно из своята история. Опитвам се, доколкото имам сили, да кова този занаят. Животът не може да се разгадае – или го живееш или го похабяваш в разсъждения върху него.

Навярно „Хубавица Правда“ на Георги Авгарски, „Гъбарко“ на Батко Златко, „Работна мецана“ на Леда Милева, „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин и вече за по-големите „Патиланско царство“ на Ран Босилек са те вдъхновявали. Като творец  аз зная, че имаме по няколко мастилници с различни цветове. Пишеш ли в друг жанр?

Вдъхновенията дебнат зад всеки ъгъл и във всяка чужда страница. Повлиян съм от множество източници, като се почне от филми, сериали, музика, книги и най-вече хората. Най-голямо вдъхновения черпя от религиите, митологията, народните предания, психологията и философията. Занапред смятам да пиша произведения и за по-възрастния читател, като имам сериозни уклони към ужасите, готиката, сатирата, приказката и гротеската. Най-привлекателното на жанровете е, че може да си играеш с тях и да ги смесваш до получаването на добрата формула.

Ти сам изработваш илюстрациите към своите произведения и те поздравявам за това. Реалният свят плаши ли те понякога или го прочиташ като книга, или го виждаш като илюстрация на минало, настояще и бъдеще?

Реалният свят е най-фантастичният свят, който познавам и се надявам единствено него да познавам. Реалността ме вдъхновява с това, че не е каквото си мислим и винаги е готова да направи на пух и прах нашите представи. Всеки човек е кладенец с неспиращи запаси от вода, от които е грехота да не пиеш. Илюстрациите са начин да общуваш с хората и опити да предадеш своето вътрешно състояние с другите и най-привлекателното е, че винаги не успяваш достатъчно добре да го предадеш. Това ме подхранва да продължавам да рисувам, както и да пиша.

Разкажи ни малко повече за Литературен клуб „Искри“ и за инициативата му.

Включих се в литературен клуб „Искри“ преди няколко години. Библиотекарката Богдана Сиракова ме забеляза със стихотворението „Дъжд“ от 2017г., което публикувах във фейсбук като на шега. Тя е главната виновница да издам тази книга и съм ѝ безкрайно благодарен. Чувствам се като черна птица, понеже не усещам стиха като мое призвание, пък и го смятам за вече изтъркана форма, докато клубът набляга предимно на стихове. Посягам към поезията, предимно за да облека моето социално мнение, вдъхновен от поети като Уилям Шекспир, Джефри Чосър, Александър Поуп, Стоян Михайловски, Атанас Далчев и Недялко Йорданов.

Сподели  на читателите  част от новата ти книга и хвърли светлина към всички нас.

И точно когато си каза, че чудеса няма

и всичко е измама,

нещо в помещението шавна –

някакъв предмет падна.

Момчето хвърли бързо светлина

и се запита: „Дали да мълча?“

или да извика: „Кой е там?“,

ама го е страх, че може да не е сам.

И ето в ъгъла дете се намери,

блеснало с усмивка от зъби бели.

Имаше и червена рошава коса,

спускаща се над големи очила.

Доста неповторимо хлапе

заради шапката му на каре.

Ето така се хвърля светлина. Благодаря и на трима ви! Явно есенните дъждове ще донесат успехи и на книгите ви, тъй като Памела  е написала своята първа творба в дъждовно време, а ти си забелязан от г-жа Сиракова със стихотворението „Дъжд“. А Веселина ли? Тя е вашето и наше слънце, както на Литературен клуб „Искри“, така и на „Многоточие“. Бъдете много здрави!

 

Думите откровено казаха на глас Памела Мекушина, Веселина Пепеланова и Христо Милчев.

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – главен редактор на ИК „Многоточие“

Източник : / https://izdatelstvomnogotochie.blogspot.com


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия