Н. Барбутева : Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа

Пещера. Уважаеми читатели на в. „Българя СЕГА“, представяме ви една нова инициатива на библиотеката при народно читалище „Развитие-1873“ в град Пещера. Тя се нарича „Лятна романтика с дъх на ароматно кафе“. Всички жители и гости на града, почитатели на словото, ще могат да се насладят на прекрасна поезия и проза, поднесена от пещерски автори в няколко от заведенията и ресторантите в града. В този брой ви предлагаме „Човекът на новото време“ от Николина Барбутева. Тя е родена е в град Пловдив, през 2011 г. получава бакалавърска степен по история в ПУ ‘‘Паисий Хилендарски ‘‘, а през 2019 г. – магистърска степен по георграфия и икономика във ВТУ „Св св. Кирил и Методий“. В момента е учител по история в ОУ ‘‘Васил Петлешков ‘‘ в гр. Пловдив. До момента авторката има издадени четири стихосбирки – ‘‘Пътят към любовта , страданието и надеждата ‘‘‚‘‘Силата на жената ‘‘, ‘‘Звезда на любовта ‘‘, “Близост”. Освен с поезия, Николина се занимава и с белетристика. В електронен вариант се разпространява романът й ‘‘Афера ‘‘. Има четири издадени авторски песни – ’’Your name’’ , ‘‘Всеки миг ‘‘ , „Нощ и ден“, “Take my hand” и кавър към песента на певицата Рита Ора – “Your song”. Отличавана е в множество конкурси за есе, някои от които са: 2010 г. Второ място в конкурса за есе “Вечността е за любящите души“, организиран от сайта “Православна младеж’.’

2015 г. Трето място в конкурса за есе “Времето на парите у духовността“, организиран от Регионална библиотека “Любен Каравелов“ гр. Русе.

2017 г. Второ място в конкурс за есе, организиран от НБ „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик на тема „Моят Левски“.

2018 г. Трето място в конкурса за есе “През девет планини в десета”, организиран от ДНП “Пирин” – град Банско.

2019 г. Трето място в конкурса за есе, организиран от Община Варна на тема “Да си млад човек в съвременна България”.

2020 г. Първо място в конкурса “Човекът на Новото време”, организиран от вестник “Сияние” и много други.

Снежана Галчева –
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
–––––––––––––––––––––-

Човекът на Новото време като че ли малко се дистанцира от понятието „човек”. Всяко време си има своите ценности, но е по-важно каква е стойността им, съизмерена във времето. Може би това могат да го кажат не само съвременниците на едно поколение, но и наследниците му. Не, не възнамерявам тук да обвинявам съвременния човек, защото това е една типична българска черта – да казваш какво трябва да се свърши и как да се свърши, но само с бичуващата критика да се изчерпи всичко. Не, ще ми се да изложа как аз искам да виждам Човека на Новото време и изобщо Човека по принцип. И се надявам моите представи да не останат илюзорни, а да ги видя реализирани сред повече хора. Все пак трябва да вярваме в доброто.
Избирам да вярвам, че Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа. Защото ако настоящият човек е човек на Новото време, то децата ни са хората на бъдещето, на нашето „утре”. Представям си родители, търсещи топлата и приятелска връзка с децата си. Представям си хора, които са направили осъзнатия избор да бъдат родители, за да дадат живот и щастие някому. Виждам хора, които дават онзи добър пример, който има повече тежест от „не прави това или онова”, „трябва да си еди какъв си, защото аз смятам, че това е добро за теб” и т.н. Семейства без насилия и агресия, защото безпомощното дете днес, е сигурен насилник утре. И не на последно място, нека всяко дете да расте в дом с двама обичащи се майка и баща, които могат да бъдат единствено най-голямата радост за децата си. Друго на едно дете не му трябва.Радостта от сплотеността в семейството ражда хармония и вътрешен мир във всекиго. Прави те добър и ти показва, че доброто е изначалното състояние, което Създателят е вложил в нас по природа. Научаваш се на любов, защото си бил обичан. Който е получил пръв любов, по-лесно може да даде любов от себе си после на света.
Освен това Човекът на Новото време трябва да бъде изтъкан според мен и от голяма вътрешна амбиция за себепознание, израстване и надграждане над себе си. Живеем във век, в който постоянно надграждане и усъвършенстваме технологиите, но колко от нас работят върху себе си в личностен план? Няма да кажа малко, но сме недостатъчно. Все пак сме създадени по образ и подобие на Бога и представяте ли си колко много е вложил Той в нас! Огромен потенциал, който не бива просто да остане затворен в нас. Ако имаш талант, изяви го. Ако имаш мечата, посвети й се, ако трябва до гроб. Ако искаш да видиш положителна промяна в хората около теб, дай пример със себе си. Не се отказвай при първия препъни камък, защото да се откажеш или да не започнеш изобщо с нещо, е най-лесно. Светът принадлежи на силните и смелите. Имената на тези, които не смеят да преминат зоната си на комфорт, се забравят по-бързо, отколкото можем да си представим. Човекът на Новото време не бива да бъде примиряващ се и един от тълпата. Той трябва да е лидер, но първо лидер на себе си. Освободи се от преградите си! Не се съмнявай, че можеш да постигнеш повече, отколкото вярваш, че си способен. Днес си тук, а утре може да не си част от тази земя. Не знаеш какво ти предстои днес или утре, така че не отлагай промяната.
Очаквам, че Човекът на Новото време ще се примири с Бога, защото май от отдавна човекът е в непримирима война със Създателя си и не зная защо. Може би в гордостта и безразсъдството си помислихме, че сме по-големи от Него или че сме си достатъчни и Той ни е излишен. А е твърде възможно истинската причина да се корени в това, че не Го познаваме достатъчно. Не познаваме благата Му същност. Не вярвам, че е възможно да останеш равнодушен към Бога, ако дори поне малко започнеш да Го опознаваш и да Го разпознаваш като съвършената любов. Да, човекът е в центъра на света, но какъв ли би бил светът, ако в центъра на човека бе Бог?
В крайна сметка в събирателното понятие „Човек на Новото време” се крия аз, ти и всички около нас. Колкото сме различни, толкова сме и еднакви. Колоритни по свой начин, но имащи еднакви нужди. И с всяко свое действие или бездействие ковем съдбата си. Вярвам, че настоящето е винаги индикатор за бъдещето. Вярвам, че всяко ново нещо трябва да бъде по-добро от старото. Вярвам, че Човекът е създаден по най-прецизния начин, за да сътворява прекрасни неща. Всички хора сме създадени също така, за да бъдем един организъм, в който всеки поотделно е една безценна част, без която другите части не могат да функционират правилно. Нека бъдем заедно и бъдем по-добрите версии на себе си, защото можем и защото трябва.